Рецензия за полуграмотния суетен проект на херцогинята на Съсекс, в който Хари държи детето  

     The Telegraph,

     Клеър Алфри

     Вторник, 8 юни 2021.

Горкият принц Хари. Отиде да живее през половин свят, загърбвайки всичко, което е познавал, и то заради какво? Заради скромна пейка в една градина според първия ред от „Пейката“ (Puffin, 12,99 лири) – дебютната детска книжка на съпругата му, излязла днес, чиито 34 страници са изцяло адресирани към него.

„Това е твоята пейка“ – първият ред от книгата е илюстриран с акварел, на който мъж с червена коса седи на пейка и с обожание се вглежда в очите на дете. „Където ще почне животът / за теб и за нашия син“.

Като се абстрахираме от това неуместно представяне – наистина ли семейният живот на двамата Съсекс започва на пейка? Разбира се, че не – ясно се подразбира, че на горкия Хари в този брак му се отрежда да седи на пейка и с обожание да се вглежда в очите на детето, докато Меган завладява света с мащабната си благотворителност.

„Пейката“, публикувана днес на много места по света и явно основаваща се на стихотворение, писано от Меган за Хари за Деня на бащата, е представена като история за деца. Тя обаче не е нищо такова, най-малкото защото не е история. Книгата е по-скоро набор от предписания, замаскирани под формата на любвеобилни стихове, в които Меган поднася на Хари (представен в цялата книга като някаква „расово включваща“, универсална бащинска фигура) – предполага се, и на всички нас – мъдри съвети как да се справяме с трудната работа да обичаме едно дете.

На всяка страница е представен по един банален „свързващ“ момент между баща и син на различни пейки (паркови, градински, неопределено сиви). Изумително благосклонните акварели на Крисчън Робинсън илюстрират едни нежно съветващи двустишия. Така например, след труден ден, в който се е грижил за пиленцата, тате Хари ще си „почива“ на своята пейка и „ще гледа как расте нашето момче“.

Когато „синът“ се учи да кара колело, нашият герой Хари „ще гледа с гордост“. А ако синът весело се издокара в поличка, нашият баща получава полезния съвет да го „подкрепя“. Понеже всяко момченце, което си играе, обличайки поличка, очевидно има нужда от подкрепа, нали?

На места ритъмът и римите убягват на Меган, затова тя преправя думи и фрази или направо ги окастря. „He"ll run and he"ll fall / And he"ll take it in stride“ (превод по смисъл: „Ще тича и ще пада, / и ще го овладее веднага" – правилната форма на фразата във втория стих е „in one"s stride“). Ъ? И още: „With daddy and son / where you"ll never be "lone“ (по смисъл: „Като сте татко и син / никога няма да сте сами“ – думата е „alone“). Това последното е страхотният заключителен стих от книгата. Мале мила!

Самата Меган се появява накрая – край лехата със зеленчуци (изобщо не е за вярване семейство Съсекс да си няма градинар, който да им вади картофите) и – дзак! – прегърнала дете, вероятно малката Лилибет.

Да се чуди човек как някой издател въобще би могъл да сметне за уместно да публикува тази купчина зле римувани тъпи поучения с покъртително куцаща граматика, какво остава пък да си мисли, че някое дете ще иска да ги прочете. Но това е то планетата Съсекс – там дори семейният живот е търговска марка.