Постинг
17.05.2014 15:39 -
Травестити, достойни за уважение
Автор: armorica
Категория: Други
Прочетен: 3559 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2014 16:04
Прочетен: 3559 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 17.05.2014 16:04
Отдавна имам чувството - и сигурно не ме лъже, - че мъжкият травестизъм в голяма част от случаите не е породен от "грешка на природата", вложила женски мозък в мъжко тяло. Дадат ли си задника "за широко ползване", те се сдобиват с власт, каквато не биха постигнали, ако живееха в мъжка самоличност. Най-новият пример е австрийчето Томи - в мъжки вид не е особено различим, но с роклята плюс изкуствената брада няма как да не го забележиш. Видът шокира, шокът рекламира, рекламата генерира пари, а парите - власт.
Сега, а може би и доста време занапред Кончита Вурст ще владее музикалния пазар така, както не би го постигнал/а и за девет живота като Томас Нойвирт. И това ще му/й носи дивиденти. Каквито Томас Нойвирт е разбрал, че няма да има като обикновен пеещ мъж. За късмет прозрението му/й е дошло рано - тоест, навреме.
(Коментар отстрани: "Кой както може - така си печели парите." Вярно. Мъжете - по мъжки. Напористо. Дори агресивно. Жените - по женски. С усмивка. С убеждаване.)
Има обаче и травестити, които го правят от грижа за близки хора, а не заради лични амбиции. Правят го и за да опазят личността си от потъпкване, та макар и с цената на отказ от самата тази своя личност. Това са бурнешите - албанските "заклети девици".
Обичаят жена официално да се обяви за мъж датира от XV век и е жив и днес в Северна Албания (давам линк към българския превод на оригинална статия на английски - http://iwoman.bg/uspeshna/silna/Burn%D0%B5shi---zh%D0%B5ni-koito-zhiv%D0%B5qt-kato-myzh%D0%B5-437326.htmlhttp://iwoman.bg/uspeshna/silna/Burn%D0%B5shi---zh%D0%B5ni-koito-zhiv%D0%B5qt-kato-myzh%D0%B5-437326.html ). Както може да се прочете в статията, жени се обявяват за мъже, за да поемат ролята на липсващия в семейството пазител и хранител. А и за да избегнат нерадостната участ да бъдат жени в едно силово мъжко общество.
С една дума - бурнешите са се отказвали от пола си, за да престанат да бъдат робини. За да имат власт над собствения си живот.
Цената на тяхното самовластие е тежка. Отрязват си плитките и остригват останалата коса по мъжки (и то в прическа, нямаща нищо общо с тази на един ексватман с червени лачени обувки). Обуват панталон (и то не дамски дънки с инкрустирани цветни камъчета) - тази дреха е позволена само за мъжете.
И в панталона остава това, което никога, под страх от смърт, не бива да ползват по предназначение, докато са живи.
Точно така - обетът на бурнешите задължава към абсолютно целомъдрие. Били длъжни да бъдат и да останат девствени до края на живота си. И - подразбира се - нямали право да сключват брак.
С една дума - само бачкане. Сечене на дърва, оране на нива, градене на къща... И стреляне по кръвните врагове. И цял откуп за убита бурнеша - за разлика от половин откуп за убита "обикновена" жена от вражеския род. И за почивка - чашата и цигарата в селската кръчма, с пушката, опряна до масата. Но - никакъв секс! Иначе - смърт.
Е, как ви се връзва това с "аналната мощ" на някои безличия?
В този наш свят, все още доминиран от мъжете, мъжът си остава мъж - стремящ се към доминация, - дори когато се изявява в облика на физически слабия пол. А жената, парадираща с мъжки дрехи и атрибути, търси признание, каквото мъжкоцентричният свят й отказва, колкото и да твърди обратното.
Мъжете си остават мъже - дори когато се правят на жени.
Сега, а може би и доста време занапред Кончита Вурст ще владее музикалния пазар така, както не би го постигнал/а и за девет живота като Томас Нойвирт. И това ще му/й носи дивиденти. Каквито Томас Нойвирт е разбрал, че няма да има като обикновен пеещ мъж. За късмет прозрението му/й е дошло рано - тоест, навреме.
(Коментар отстрани: "Кой както може - така си печели парите." Вярно. Мъжете - по мъжки. Напористо. Дори агресивно. Жените - по женски. С усмивка. С убеждаване.)
Има обаче и травестити, които го правят от грижа за близки хора, а не заради лични амбиции. Правят го и за да опазят личността си от потъпкване, та макар и с цената на отказ от самата тази своя личност. Това са бурнешите - албанските "заклети девици".
Обичаят жена официално да се обяви за мъж датира от XV век и е жив и днес в Северна Албания (давам линк към българския превод на оригинална статия на английски - http://iwoman.bg/uspeshna/silna/Burn%D0%B5shi---zh%D0%B5ni-koito-zhiv%D0%B5qt-kato-myzh%D0%B5-437326.htmlhttp://iwoman.bg/uspeshna/silna/Burn%D0%B5shi---zh%D0%B5ni-koito-zhiv%D0%B5qt-kato-myzh%D0%B5-437326.html ). Както може да се прочете в статията, жени се обявяват за мъже, за да поемат ролята на липсващия в семейството пазител и хранител. А и за да избегнат нерадостната участ да бъдат жени в едно силово мъжко общество.
С една дума - бурнешите са се отказвали от пола си, за да престанат да бъдат робини. За да имат власт над собствения си живот.
Цената на тяхното самовластие е тежка. Отрязват си плитките и остригват останалата коса по мъжки (и то в прическа, нямаща нищо общо с тази на един ексватман с червени лачени обувки). Обуват панталон (и то не дамски дънки с инкрустирани цветни камъчета) - тази дреха е позволена само за мъжете.
И в панталона остава това, което никога, под страх от смърт, не бива да ползват по предназначение, докато са живи.
Точно така - обетът на бурнешите задължава към абсолютно целомъдрие. Били длъжни да бъдат и да останат девствени до края на живота си. И - подразбира се - нямали право да сключват брак.
С една дума - само бачкане. Сечене на дърва, оране на нива, градене на къща... И стреляне по кръвните врагове. И цял откуп за убита бурнеша - за разлика от половин откуп за убита "обикновена" жена от вражеския род. И за почивка - чашата и цигарата в селската кръчма, с пушката, опряна до масата. Но - никакъв секс! Иначе - смърт.
Е, как ви се връзва това с "аналната мощ" на някои безличия?
В този наш свят, все още доминиран от мъжете, мъжът си остава мъж - стремящ се към доминация, - дори когато се изявява в облика на физически слабия пол. А жената, парадираща с мъжки дрехи и атрибути, търси признание, каквото мъжкоцентричният свят й отказва, колкото и да твърди обратното.
Мъжете си остават мъже - дори когато се правят на жени.
Тагове:
Няма коментари
Търсене
