На едни им втръсна да джвакат брюкселско зеле без сол - предимно недоварените му кочанчета. Други многоречиво въздишат по твърдото возене на москвича, но са наясно, че лудата-млада река няма да потече наобратно. Мнозина се препоръчват за нови Оправници, но сред тях никой не бажда да поеме волана, даже да му го тикат в ръцете (не че някой е взел да го тика, де). И никъде на никой хоризонт не се забелязват читави способници с работещи идеи. 
Да си внесем пък от Страната на изобилието? С пряк полет Пекин - София франко летището. Тъкмо оттам ще са ни благодарни да им пооблекчим демографския проблем.