Брюкселите хубаво са се емнали да опазват здравето ни със забрани за пушене на закрито... само дето няма как да стане. Тротоарните настинки със сигурност няма да се отразят добре върху физическото здраве на любителите на тютюна. Очебийно е, че психическото им здраве е подронено. На първо четене - неврозата им вече е хронична. На второ - кой знае какво може да последва...
Лично аз предпочитам да си пия кафето в заведение, където не се пуши. Пия го обаче в близкото до дома ми квартално кафене, защото ми е приятно да си пия сутрешното кафе именно там. Цигарите не ми пречат. Студът обаче със сигурност не ми е приятен.
Не знам за кого би било нормално да усети как ръцете му мръзнат, докато седи във вътрешното помещение на някое обществено заведение. Аз обаче една сутрин седях и мръзнах. Седях кротко доста време - защото изчаквах една приятелка на собствениците на кафенето да си пуши цигарата на отворената докрай врата, за да не остава димът вътре.
Похвална грижа за приятелите - не иска да им навлече глоба заради прословутата забрана за пушене на закрито. Аз също не искам това заведение да бъде глобено. Затова търпях. Търпях, търпях, търпях, но когато усетих, че ръцете ми вече стават на ледени шушулки, помолих - с по-висок глас, защото седях доста навътре в иначе малкото помещение - да се затвори вратата.
Мълнии небесни се стовариха върху главата ми. Пушачката, отдавна изпушила цигарата си, ми се сопна, че не съм си у дома, та да се карам и да се разпореждам. Не ми се разправяше, но много ми се искаше да й кажа: "Уважаема (всъщност неуважаема) госпожо, аз ви оставих комфортно да си пиете кафето, като пушите вътре в заведението, без да сте в нарушение. Сега е мой ред да си търся комфорта - да не ми е студено на място, където се предполага, че на човек няма да му е студено. Вие също не сте у дома си, за да се разпореждате."
Толкова ли е трудно човек да се съобразява с околните? За мене не е. За други - очевидно е. А с наближаването на зимата подобни сцени с участието на пушачи ще стават все по-чести. Защото сегашната забрана е половинчата работа. На никого от управляващите - които и да са сега, които и да бъдат занапред - не му стиска да вземе радикалното решение да забрани производството и продажбата на цигари. Заключението на здравия разум е еднозначно - щом нещо е вредно, то не бива да съществува. Като не съществува, хората няма да го консумират и няма да си разрушават здравето. Да, ама не, сигурно си казва Петко Бочаров, а наред с него и много други. Защото никоя държава не си убива златните кокошки. Много важно, че произвежданата от "Булгартабак" продукция носела вреди за здравето - та тя носи пари, бе, аланкоолувци! ПАРИ!
Който посмее да забрани производството на цигари, ще постигне три неща. Първо, невлезлите в бюджета акцизи и други данъци, свързани с тютюна и цигарите, ще отворят дупка в него - това е кошмарът на всеки финансов министър. Второ, сегашната контрабанда ще бъде смешно миниатюрна в сравнение с тази, която ще настъпи, ако няма български цигари - това е кошмарът на всеки вътрешен министър. И трето, няма ли български цигари, парите на българските пушачи ще изтичат в чужбински джобове - това всъщност е най-големият кошмар на правителството, а не разваленото здраве на пушещите Иван и Драган, Пенка и Минка.
Сегашната забрана не пази масовото здраве - нито това на пушачите, нито на непушачите. Тя пази "джобното" здраве - на джобовете, в които влизат парите от цигарите. Кои са те ли? Нито моят, нито вашите.