В една книга, която не съм чел, пише: "...сградиха му пиедестал - висок и твърде тесен". Като на мене. И разбира се, ме бутнаха отгоре. Защото мястото им трябваше за свой човек. Те после го и разшириха...
Отвън синини нямам. Трениран съм, нали знаеш. Само малко загубих ориентация. Но си имам една пъргава звезда. Тебе имам предвид, естествено. Малко мое, пърхащо слънчице. Изгряваш от всякакви посоки. Сега оттук, след малко оттам. И аз те следя като слънчогледова пита.
Жив съм, слънчице мое! Пращам обратно към Космоса отблясъците ти, с които ме пренасяше в миговете мечти. Искам целият свят да знае, че няма друга като тебе!
Всеки миг ще уловя следващия ти лъч.
Обичам те!!!