Постинг
19.07.2013 13:43 -
Брезински по моите стъпки
Известният на цяла България проф. Стефан Брезински често изказва тревогите си за опорочаването на българския език, особено в последно време. Като филоложка, макар и не от училите при него, споделям тревогите му и дори в някои отношения го изпреварвам.
Преди неособено много време професорът писа в рубриката си във в. "Преса" специално по повод някои странни словосъчетания, станали любими на днешните журналисти. Едно от тях е "в пъти". В броя от 20 юли тази година можете да прочетете събрани от него смехотворни изрази с участието на думичката "то". И вероятно ще открива още и още нелепици.
Пиша това с гордото усещане, че в известно отношение съм го изпреварила - с моята книга "Карай в насрещното! Способни ли сме да мислим критично". Ето откъс от главата "Език свещен на техните деди":
"... Някои промени не се осъзнават масово. Ако обаче се позамисли човек, ще установи, че родният ни език все повече звучи като говорен от Учителя Йода. Поради что - би се запитал Паисий. Ами поради това, че гълтаме безкритично де що дойде откъм отвъд Калотина. И както отбелязва известният на цяла България журналист Кеворк Кеворкян, езикът ни е станал "пластмасов".
Българският словоред например първи отиде на бунището. Навсякъде из медиите (преди се наричаха "средства за масова информация") журналистите конструират изреченията си така, че сказуемото да стои някъде в края. За предпочитане на самия край. Например: "Технологиите напредват в пъти по-бързо, отколкото пазарът у нас реагира." Чисто копиране на нормалната английска рамкова конструкция. Нормалният български изказ е: "...отколкото реагира пазарът у нас."
Днешните български журналисти припадат по нонсенса "в пъти". Например щом нещо нараства, непременно го виждат като "в пъти повече" Повръща им се от "няколко пъти". А за синоними не искат и да чуват. "Впътито" не е англицизъм, но е "куул" да пишат така. Значи така трябва.
Да не говорим за станалото вече задължително поставяне на прякото допълнение в началото на изречението: "Малолетна крадла задържа полицай в..." Четеш и се чудиш кой кого е задържал. Така де, като сме се отказали едно време от падежите, пада ни се."
Книгата излезе в средата на май тази година. Който се интересува - може да я намери в София, в книжарница "Български книжици" под колоните на "Кристал" и в книжарниците на "Сиела" в София и в страната.
Преди неособено много време професорът писа в рубриката си във в. "Преса" специално по повод някои странни словосъчетания, станали любими на днешните журналисти. Едно от тях е "в пъти". В броя от 20 юли тази година можете да прочетете събрани от него смехотворни изрази с участието на думичката "то". И вероятно ще открива още и още нелепици.
Пиша това с гордото усещане, че в известно отношение съм го изпреварила - с моята книга "Карай в насрещното! Способни ли сме да мислим критично". Ето откъс от главата "Език свещен на техните деди":
"... Някои промени не се осъзнават масово. Ако обаче се позамисли човек, ще установи, че родният ни език все повече звучи като говорен от Учителя Йода. Поради что - би се запитал Паисий. Ами поради това, че гълтаме безкритично де що дойде откъм отвъд Калотина. И както отбелязва известният на цяла България журналист Кеворк Кеворкян, езикът ни е станал "пластмасов".
Българският словоред например първи отиде на бунището. Навсякъде из медиите (преди се наричаха "средства за масова информация") журналистите конструират изреченията си така, че сказуемото да стои някъде в края. За предпочитане на самия край. Например: "Технологиите напредват в пъти по-бързо, отколкото пазарът у нас реагира." Чисто копиране на нормалната английска рамкова конструкция. Нормалният български изказ е: "...отколкото реагира пазарът у нас."
Днешните български журналисти припадат по нонсенса "в пъти". Например щом нещо нараства, непременно го виждат като "в пъти повече" Повръща им се от "няколко пъти". А за синоними не искат и да чуват. "Впътито" не е англицизъм, но е "куул" да пишат така. Значи така трябва.
Да не говорим за станалото вече задължително поставяне на прякото допълнение в началото на изречението: "Малолетна крадла задържа полицай в..." Четеш и се чудиш кой кого е задържал. Така де, като сме се отказали едно време от падежите, пада ни се."
Книгата излезе в средата на май тази година. Който се интересува - може да я намери в София, в книжарница "Български книжици" под колоните на "Кристал" и в книжарниците на "Сиела" в София и в страната.
Няма коментари
Търсене
