Все по-често чувам една фраза, която все повече ме дразни:

„Благодаря! – За нищо!“

Когато усвоявах правилата на доброто поведение, отговорът на „благодаря“ беше „няма защо“. Така казвам и досега.

Това „за нищо“ навлезе яростно заедно с промяната на цялостния ни живот. Но аз продължавам да съм убедена, че когато ти благодарят, все има защо. Дори ако скромностното себесмаляване, смятано за основа на учтивостта, ти налага да омаловажаваш собствената си постъпка.

Направил си нещо, макар в действителност да е незначително – и то не е „нищо“.

в празно. За нищо!

Е–хе–е, Здрасти!
Наскоро моят син ме попита за това : Защо на "Благодаря" отговарят със "За нищо" и правилно ли е.
Доколкото си спомням, отговорих му, че е глупаво. Просто така интуитивно, без да размишлявам.

има и други, които мислят като мене по този въпрос.