Постинг
14.12.2022 15:37 -
Как обичаме родината си
Автор: armorica
Категория: Други
Прочетен: 1115 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.12.2022 14:03
Прочетен: 1115 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 28.12.2022 14:03
Колкото пъти си спомня за Христо Ботев, толкова пъти в мисълта ми изпъкват думите от прощалното му писмо: "...после Отечеството обичам най-много тебе".
Има ли в днешно време хора, за които личното добруване да не е на първо място? Май няма. Обяснимо - имаме само един живот. И се стремим към възможно най-голямо благополучие. Лично благополучие. Благополучието на държавата е нещо твърде абстрактно...
Ето какво написах преди доста време в книгата си "Карай в насрещното! Способни ли сме да мислим критично":
"Днес, след като и ние вече се ползваме от благото на демократичното управление, България изнася към кои ли не държави по света един друг продукт - културосъздатели. Подарява на света родилия се в нея интелект. Който може, се спасява индивидуално. Напуска родината, която обича, за да не мре от физически и духовен глад на родна земя. Повечето от тези хора продължават да обичат България, колкото и парадоксално да изглежда. И никой не може да ги упреква заради това, че са решили да живеят извън нея.
Дотук добре, казал падащият от десетия етаж, прелитайки край петия. Ами по-нататък?
И да се тюхкаме, и да не се тюхкаме заради човешките слабости, които в крайна сметка стават причина България да бъде завзета от чужди завоеватели, това е положението - били сме под робство и този факт не може да бъде изличен от националната ни история. Няколкото века отсъствие на държавата България от картата на света са оставили като наследство на българската нация склонност към себеунижаващо поведение и покъртителна простотия - и двете все още непреодолени.
И ако не сме националнихилисти, добре е да се учим от американците на любов към Родината. И по-точно - не да издигнем американското над всичко друго на света, а да познаваме, да обичаме и да ценим българското.
Важното е да имаме ясна представа какви са последиците от националната ни история, отпечатали се върху националната ни психика. Да градим държавата си, като имаме предвид наличието и проявите на негативните наслоения, да се стремим да ги обезвреждаме и да привличаме онези части от опита на чуждите страни, които са приложими в наши, български условия.
С две думи - да действаме, мислейки. Не да копираме."
Има ли в днешно време хора, за които личното добруване да не е на първо място? Май няма. Обяснимо - имаме само един живот. И се стремим към възможно най-голямо благополучие. Лично благополучие. Благополучието на държавата е нещо твърде абстрактно...
Ето какво написах преди доста време в книгата си "Карай в насрещното! Способни ли сме да мислим критично":
"Днес, след като и ние вече се ползваме от благото на демократичното управление, България изнася към кои ли не държави по света един друг продукт - културосъздатели. Подарява на света родилия се в нея интелект. Който може, се спасява индивидуално. Напуска родината, която обича, за да не мре от физически и духовен глад на родна земя. Повечето от тези хора продължават да обичат България, колкото и парадоксално да изглежда. И никой не може да ги упреква заради това, че са решили да живеят извън нея.
Дотук добре, казал падащият от десетия етаж, прелитайки край петия. Ами по-нататък?
И да се тюхкаме, и да не се тюхкаме заради човешките слабости, които в крайна сметка стават причина България да бъде завзета от чужди завоеватели, това е положението - били сме под робство и този факт не може да бъде изличен от националната ни история. Няколкото века отсъствие на държавата България от картата на света са оставили като наследство на българската нация склонност към себеунижаващо поведение и покъртителна простотия - и двете все още непреодолени.
И ако не сме националнихилисти, добре е да се учим от американците на любов към Родината. И по-точно - не да издигнем американското над всичко друго на света, а да познаваме, да обичаме и да ценим българското.
Важното е да имаме ясна представа какви са последиците от националната ни история, отпечатали се върху националната ни психика. Да градим държавата си, като имаме предвид наличието и проявите на негативните наслоения, да се стремим да ги обезвреждаме и да привличаме онези части от опита на чуждите страни, които са приложими в наши, български условия.
С две думи - да действаме, мислейки. Не да копираме."
Ubi bene, ibi patria.
Древните са го казали.
цитирайДревните са го казали.
kvg55 написа:
Ubi bene, ibi patria.
Древните са го казали.
Древните са го казали.
Само дето днес на никого не му се иска да прави каквото и да било усилие, за да стане родината му по-добро място за живеене, а гледа да избяга на място, където тревата му се струва по-зелена, пък тя и там не е чак толкова зелена, а може да е доста изкуствена.
Търсене