Постинг
08.11.2012 13:16 -
Фирма в чиния и топ от Илиянци
Похвално нещо е замислило просветното министерство - децата да се учат как се съставя бюджет, как се развива дейност във фирма. В днешно време е повече от необходимо. Само че защо предметът "предприемачество" да заменя "бит и техника"? Защо новото да не се учи наред със старото - на което старо, разбира се, да се осъвремени съдържанието?!
Излиза, че да се учиш на труд е ненужно и едва ли не срамно. В скоби - това циганите го знаят много отдавна. А виж, на предприемачеството се гледа като на нещо далеч по-престижно. Май. И в това циганите са по-напред от нас - вижте ги само какви са самоотвержени спасители на задлъжнели фирми! Ето от кого трябва да се учим.
В ученическите ми години се учехме на труд в часовете по трудово обучение. Ние, момичетата, шиехме блузи и поли и после се фръцкахме с тях на предваканционните "танци" в класните стаи с прибрани край стените чинове и домъкнат от някой баща куфар на име магнетофон. А да не ви разправям какво ставаше, когато учехме готварство! След часовете пред вратата на кабинета по готварство ни причакваха момчетата, изхвърчали от своите работилници по дървообработване и металообработване. От нашите кюфтета, омлети и руска салата не оставаше и следа. Само че когато се разменихме и те започнаха да се учат да готвят, нямаше как да им ометем кулинарните постижения - не си ги даваха...
Но скоро май вече в ничий бележник няма да има оценки за шиене на поли и блузи. За какво, като на Илиянци има такива клинчета, такива топчета (потничета, не съставки на супа). Няма да се оценява и приготвянето на сандвичи, каквото учели сега децата в часовете по въпросния подритван предмет. Няма страшно - мултимедийното образование е насреща.
Предлагам като свободно избираеми предмети да се въведат дистанционни курсове по готварство при Ути Бъчваров, Иван Звездев и още колкото готварски предавания има по телевизиите, за да имат учениците избор, както е с учебниците. А практическите занимания да не са задължителни. Хранителни фирми колкото щеш - кеф ти макдоналдси, кеф ти кейефсита, кеф ти събуейчета. Фирмата сипи я в твоята чиния! Ей, почти като рекламен текст стана. Стоп, я да не ми се вири носът! Няма рекламист - или сценарист - да е прокопсал от игри с думи. Други игри носят пари. Е, стига вече, де! Не съм се напушила. Просто съм гладна.
Излиза, че да се учиш на труд е ненужно и едва ли не срамно. В скоби - това циганите го знаят много отдавна. А виж, на предприемачеството се гледа като на нещо далеч по-престижно. Май. И в това циганите са по-напред от нас - вижте ги само какви са самоотвержени спасители на задлъжнели фирми! Ето от кого трябва да се учим.
В ученическите ми години се учехме на труд в часовете по трудово обучение. Ние, момичетата, шиехме блузи и поли и после се фръцкахме с тях на предваканционните "танци" в класните стаи с прибрани край стените чинове и домъкнат от някой баща куфар на име магнетофон. А да не ви разправям какво ставаше, когато учехме готварство! След часовете пред вратата на кабинета по готварство ни причакваха момчетата, изхвърчали от своите работилници по дървообработване и металообработване. От нашите кюфтета, омлети и руска салата не оставаше и следа. Само че когато се разменихме и те започнаха да се учат да готвят, нямаше как да им ометем кулинарните постижения - не си ги даваха...
Но скоро май вече в ничий бележник няма да има оценки за шиене на поли и блузи. За какво, като на Илиянци има такива клинчета, такива топчета (потничета, не съставки на супа). Няма да се оценява и приготвянето на сандвичи, каквото учели сега децата в часовете по въпросния подритван предмет. Няма страшно - мултимедийното образование е насреща.
Предлагам като свободно избираеми предмети да се въведат дистанционни курсове по готварство при Ути Бъчваров, Иван Звездев и още колкото готварски предавания има по телевизиите, за да имат учениците избор, както е с учебниците. А практическите занимания да не са задължителни. Хранителни фирми колкото щеш - кеф ти макдоналдси, кеф ти кейефсита, кеф ти събуейчета. Фирмата сипи я в твоята чиния! Ей, почти като рекламен текст стана. Стоп, я да не ми се вири носът! Няма рекламист - или сценарист - да е прокопсал от игри с думи. Други игри носят пари. Е, стига вече, де! Не съм се напушила. Просто съм гладна.
Тагове:
Няма коментари
Търсене
