Таман свалиха "гащите на Софиянски" от пред софийската Централна гара и ето че нови кюлоти се задават накъм булевард "Витоша".
Става пешеходна зона - хубаво. Макар думата "пешеходен" да е "смърт с кисело зеле" за зареждането на магазините. Защото въпреки всевъзможни уклони и напъни в центъра на София продължават да живеят хора. За да живеят, те трябва да ядат, а както е добре известно, световните (пък и другите) брандове дрехи, обувки, очила и джиесеми не стават за ядене.
Както и да е, магазинчетата за храни преглътнаха щурия режим за зареждане, защото и те, магазинчетата, трябва също да ядат. Но след като под "Витоша" минава метрото и съответно трамваят изчезва от повърхността, булевардът "с прозаичния ритъм" генерира поетични видения.
Куп архитекти, дизайнери и какви ли още не специалисти се надпреварват кой да даде по-оригинална идея за бъдещия вид на софийския Шанзелизе. Ивици зеленина - добре. Даже много добре. Дали да бъдат две отстрани, или една по средата - няма особено значение, хората пак ще си ги гледат и ще им се радват.
Но трябвало булевардът да "живее". Тоест - на него редовно да се организират артистични изяви. И за да не страдат тези изяви от евентуални атмосферни капризи, се предвиждало части от платното да бъдат покрити с навеси. На две места - кръстовища с по-малки преки улици, пък трябвало да се оформят площадчета за социални контакти и стрийт арт...
Дотук добре, казал падащият от десетия етаж, като стигнал до петия. Рай за нощните птици ще стане булевард "Витоша". Заставаш на площадчето, пееш, хилиш се,  дрънкаш на  китара, надуваш тромпет, разиграваш марионетки, пърформираш нещо си. Като започне небето да белее откъм изток, се прибираш да си отспиваш, че на следващата вечер те чака пък хепънинг - на съседното площадче...
"Да, обаче", промъква се изпод прага на съзнанието една култова песен на "Черно фередже". Да, обаче край този така желан от родните артсреди одеон на открито живеят хора. Най-обикновени хора. Тяхното денонощие се подчинява на обикновения ритъм на обикновената човешка природа - такава, каквато я е  оформила еволюцията. Денем те са активни, вършат каквото имат да вършат. Дойде ли вечерта обаче, изпитват съвършено законното човешко желание да си почиват.  Изпитват и съвършено човешката потребност да спят. 
Но как да спиш, когато под прозорците ти правят несвършващи серенади или публика ръкопляска на модерни пиеси? Ако пък искаш да работиш над някоя своя идея - защото в центъра на София и специално на булевард "Витоша" живеят и хора с творчески професии - насила трябва да се простиш с вечерната тишина, която ти помага да съсредоточаваш мислите си.
С три думи: "лично пространство - нарушено".
Идеята един централен столичен булевард да се превърне в перманентна открита сцена е копирана дословно от реалностите в различни столици и големи градове. Но нашите копирачи забравят едно - че ако "нещо" стои добре на дадено място, не е задължително всички други подобни места да се сдобият със същото това "нещо". В "даунтаунските" райони на световните мегаполиси има само делови сгради. Там нощният шум на никого не пречи. Докато в София и по-специално на булевард "Витоша" сградите имат "делови" пространства само на партерните, евентуално и на първите си етажи. А над тях живеят хора. ХОРА.
Аз не живея на булевард "Витоша". Но никак не ми се иска (кой ли ме пита? - аз обаче да си кажа...), когато вървя по тази хубава софийска улица, да не мога да виждам планината, която е дала името й.
Този смахнат план - уличното платно да се покрие с навеси - ще отнеме голяма част от чара на централния софийски булевард. Ще унищожи смисъла му.