Ето преведени материалите, които ми прати Нада Нешева за Фейсбук страницата "Ден без Джеймс Уорлик - на всяко първо число" - постинг в един личен блог и статията в един сайт, послужила му за източник.

Бихте ли си купили кола на старо от този човек?

Блудкава покровителственост

philinsofia
philinsofia е личен блог за всякакви актуални теми и специално - но разбира се, не изключително - за отраженията им във и върху събитията в България и Балканския регион. Блогърът е уелсец, който живее в българската столица София.
От известно време събирам материал, за да напиша постинг с някои лични размисли за сегашния американски посланик на България, който се приземи аварийно тук в началото на 2010 година.
И се казва - абсолютно подходящо за случая - Уорлик.
(Опитайте просто на майтап да пуснете проверка на името му в "Майкрософт спел чек" и ще видите какво излиза - war, война + lick, ближа).
И така аз с удоволствие получих линк към една статия в Commentary, американски сайт, описващ сам себе си като "основно американско месечно списание за мнения и кардинален глас в американския интелектуален живот. От неговото начало през 1945 г. и особено след като излиза начело като флагман на неоконсерватизма през 70-те години [фу! - мой коментар], списанието последователно се ангажира с няколко големи взаимносвързани въпроси - съдбата на демокрацията и на демократичните идеи в свят, заплашен от тоталитарни идеологии..." и т. н., и т. н.
Но както изглежда, не само някои български политици и постоянно живеещи в София американци намират този човек за дразнеща пъпка на гърба на дипломацията.
Ще пиша още за него, когато настъпи подходящ момент. Междувременно, просто на майтап - представете си за какво си говори в спалнята със своята съпруга, която случайно е американският посланик в съседна Сърбия. Кой посмя да измърмори "конфликт на интереси"?
Източник: Commentary

Ето и статията в сайта Commentary:

България става поредният съюзник, третиран по методите на Обама
Омри Черен
4 август 2011 г.
Както явно вече става навик на администрацията на Обама, начинът, по който направляваме отношенията с България, става все по-незащитим. София е съюзник на НАТО, член на ЕС и участва с военни контингенти в мисиите ни в Ирак и Афганистан. Но - както при толкова много други съюзници, които смятаха, че е важно да ни подкрепят в първите години на глобалната война с тероризма - отношението от страна на американския посланик Джеймс Уорлик попадна някъде между снизходителното пренебрежение и активното отчуждаване.
Чувството на неудовлетвореност във връзка с Уорлик обхваща целия политически спектър. Положението толкова се влоши преди няколко месеца, че някой сложи началото на нова медийна инициатива, призоваваща за "Ден без Уорлик". На въпрос относно тази кампания посланикът "се засмя и изтъкна, че това е част от демокрацията, която е нещо чудесно". Блудкавата покровителственост беше посрещната точно толкова ласкаво, колкото бихте очаквали.
През април тази година Уорлик остро нападна независимото българско правосъдие с обвинения в нечестност и корупция, като освен това добави, че десноцентристката коалиция на министър-председателя Бойко Борисов "трябва да обърне специално внимание" на собствените си закони. Помолен да оттегли думите си, Уорлик отказа много остро, настоявайки, че само се опитвал "да предизвика дискусия".
Понякога зад дипломатическите офанзиви на администрацията на Обама срещу демократично избрани правителства на съюзнически държави има определени цели. Има моменти, когато Белият дом предпочита да разговаря с опозицията в страната, за да свали от власт управляващите коалиции. Но Уорлик не се ограничи само с атака срещу управляващата партия ГЕРБ. Той е ангажиран и в пространна вражда с влиятелната левоцентристка социалистическа опозиция в България - бившият вътрешен министър социалист наскоро в прав текст го нарече "боклук" и поиска оставката му, подкрепен от лидера на крайно дясната партия "Атака". Неотдавна Уорлик се срещна с отцепили се опозиционни депутати от всички краища на политическия спектър и бил "изразил възхищението си от независимите депутати заради тяхната смелост да се отделят" от своите партии.
Ефектът се вижда и в десницата, и в центъра, и в левицата в България - отблъскване, постигнато с трик, чийто ефект трудно ще бъде разсеян, дори човек да се опитва - и освен това сред ръководните фигури във Върховния съд и парламента на България.
Това е проблем. Ако динамиката в региона продължи да се развива така, както ще продължи да се развива, тогава България е обречена да стане буквално фронтова линия в един преустроен политически ред. Подкрепата, която София дава на Запада, вече я е направила мишена за джихадистки подстрекателства, IslamOnline обвинява българите, че са помагали в "много епизоди на етническо прочистване от страна на кръстоносците". Една телеграма на "Уикилийкс" завършва със заключението, че "участието на България в ръководените от САЩ действия в Ирак и Афганистан е подсилило профила й на потенциална мишена за ислямски терористични групи" и че "ислямският екстремизъм в България е много реално опасение". Миналата година силите за сигурност на страната атакуваха и разбиха екстремистки групи, участващи във финансирането на над 150 джамии. И така нататък.
По-настоятелният геополитически проблем е как регионът ще отговори на все по-откритите нео-османски амбиции на Турция, доминирана от ислямската Партия на справедливостта и развитието. Анкара показа, че присъствието на български турци мюсюлмани на българска територия й дава основание да се меси във вътрешните работи на България. Това население е остатък от кървавата османска окупация, която включва едни от най-ужасните жестокости на XIX век - от избиването на 5000 цивилни в Батак до повсеместните масови кланета, които "Ню Йорк таймс" идентифицира като ужаса на века. Вместо да покаже благоразумие относно почти геноцидното колонизиране на части от България, по-рано тази година вицепремиерът на Турция ангажира Анкара да подкрепя българските турци в "опазването на техните етнически корени".
Малка е вероятността регионалните амбиции на Турция да изригнат във въоръжени враждебни действия, дори в средносрочен план - макар че ситуацията в Кипър изисква предпазливост - но не е трудно да си представим сценарий, в който Анкара предизвиква дипломатическа криза, като подкрепя граничните села, които изведнъж изявяват силно желание за "самоопределяне".
Дори ако отношенията между България и Турция никога не достигнат "запалителна температура", надигането на антиамерикански и антизападни чувства в Турция ще ни накара да гледаме на България като на ключов местен съюзник. София вече предлага да приеме натовски отбранителен ракетен щит, който Турция, изглежда, е решена да отхвърли, а на нас това ни е необходимо, защото се опитваме да градим ракетен щит в Източна Европа. Предвид разпадането на нашите съюзи в Близкия изток България би могла да се окаже най-близката точка до тези критични части от света, в която бихме могли да разположим нашите бази и някои от устройствата.
Точно заради това телеграмите на "Уикилийкс" подчертават необходимостта да укрепим страната като геостратегически актив и да интегрираме въоръжените й сили още по-пълно във военните структури на НАТО. Но вместо това сегашният американски посланик действа така, сякаш е назначен за дипломатически социален работник, и като продължава да се държи така, руши връзката ни със сегашното правителство и с всички потенциални правителства, които биха могли да дойдат след него. Още колко пъти ще повторим тази игра, преди администрацията да смени посоката и вместо да губи съюзници, да направи нещо различно?