Мързи ме да чета какво са писали колегите блогъри за Осми март. Обаче, за да си кажа и аз думата, копнах писаното за него в Уикипедия (с малки съкращения).

"Международният ден на жената - 8 март - е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Източна Европа, Русия и страните от бившия съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колежки) - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени.
Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване на условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно на същата дата тези жени създават своя първи работнически синдикат.
(Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се отдели от комунистическата идеология. Това е важно за борещите се за правата на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война.)
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от Социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема следното - всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
На следващата година Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия.
Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на липсата на превантивни мерки.
На Запад Международният ден на жената се отбелязва през първите две  десетилетия на 20 век, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 60-те години.
Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917. На 8 март 1917 работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и Монголия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празникът получава неофициалното наименование „ден на колежката“.
Денят е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях — майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.
В Италия на този ден мъжете подаряват жълти мимози на жените.
В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от работодателите си. В училище децата често подаряват подаръци на учителките си.
В страни като Португалия е обичайно вечерта на 8 март жените да празнуват на женски партита.
Днес женските групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация "Аврора поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития (www.internationalwomensday.com).
Национален ден на жената в някои държави - 9 август - ЮАР;  13 август - Тунис; 14 ноември - Колумбия."

Много съм оригинална, а!?