Колко ти струва една секунда замисляне? Преди да изтърсиш нещо, което ти е дошло на акъла, защото езикът те сърби да се "изходиш" по даден въпрос? Да си дадеш мнението за нечии лични работи с презумпцията, че отсрещният няма акъл да се досети за "нещо толкова елементарно" като например, че може да направи... (еди-какво си). И твоето мнение да остане като изказване от последна инстанция.

Понякога тази секунда незамисляне струва много. Ако те контрират с нещо в дух "не ми се бъркай в личните работи", какво ти остава? Да изревеш обидено: "Ей, какво пък толкова казах!" и да тръшнеш вратата например.

За такива случаи е измислена поговорката "каквото повикало, такова се обадило". Защото и многотърпеливите понякога "изпушват" от многознайски коментари.