Прочетен: 2104 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2018 20:19
Коджики (на японски: 古事記 /Kojiki/) е най-древната японска книга, написана в 712. В превод означава “Записки по древните дела”. Неин съставител е Оно Ясумаро (на японски: 太安万宮 /Ono Yasumaro/). Заедно с книгите “Нихоншоки” и “Куджики” е една от трите свещени книги на шинтоизма. Оригиналът ѝ не е открит. Най-старото известно копие е от 1372. То се съхранява в храма Шимпукуджи в Нагоя. Книгата представлява сборник от митология и исторически факти и проследява историята на Япония от образуването на архипелага до царуването на Император Тему (на японски: 天武天皇 /Temmu tenno/) от 673 до 686. Това е първия писмен паметник на японската литература. Смята се, че съставянето на сборника е вдъхновено от самия император, който разпратил хора из цялата страна, за да запишат устните предания на разказвачите. След това императрица Гемей (на японски: 元明天皇 /Gemmei tenno/), управлявала от 707 до 715, заръчала на Оно Ясумаро да систематизира събраните предания с цел да утвърди авторитета на японската държава пред останалия свят, но най-вече пред могъщата Китайска империя.
Коджики се състои от три свитъка. Първият свитък обхваща ерата на боговете до началото на управлението на легендарния първи Император на Япония Джиму (на японски: 神武天皇 /Jimmu tenno/). Макар съществуването на Джиму да не е доказан исторически факт, за него се смята, че е царувал от 11 февруари 660 до 585 пр. н. е. В японската хроника Нихоншоки е записано, че Император Джиму се възкачил на престола в първия ден на първия месец по лунния календар. През 1873 датата 11 февруари 660 пр. н. е. е възприета в Япония като Ден на основаване на държавата. Вторият свитък обхваща времето от царуването на Император Джиму до началото на управлението на петнадесетия император Оджин (на японски: 応神天皇 /Ojin tenno/), управлявал от 270 до 310 или от 660 пр. н. е. до 270. Първите два свитъка съдържат само митове и легенди, без да правят препратки към конкретни исторически лица и събития. Третият списък покрива периода от края на царуването на Император Оджин до управлението на тридесет и третия Император Тему или от 270 до 686. Съдържа основно исторически разкази и предания, както и сведения за реални исторически личности и факти.
Освен повествование Коджики съдържа и 116 песни или поеми (на японски: 歌 /uta/), които са най-ранните образци на японска поезия. Те са в основата на японската поезия, включително и на хайку (на японски: 俳句 /haiku/). Записани са с китайски йероглифи на японски, като знаците са използвани с фонетичната си стойност, а не като идеограми и не придават тяхното китайско значение. Този начин на писане е известен като Маньогана (на японски: 万葉仮名 /manyogana/). За разлика от песните, останалият текст е изцяло на китайски, написан в стила Хентай камбун (на японски: 変体漢文 /hentai kambun/), при който синтаксисът е променен така, че да отговаря на спецификата на японския език. Изучаването на Коджики започнало едва през ХVІІІ век, като най-известен станал труда “Коджики – ден” (на японски: 古事記傳 /Kojiki - den/, или “Коментар върху Коджики” с обем 44 тома, отнел 35 години изследвания на известния учен от периода Едо Мотоори Норинага (на японски: 本居宣長 /Motoori Norinaga, 1730 – 1801/). Този забележителен труд бил публикуван за пръв път през 1798 в Нагоя.