Попаднах на едни ескалаторно-философски мисли, та ми се ще да коментирам от физически-делнична гледна точка.
В „Труд“ на цяла страница Ваня Бабанин (sic!), експерт по бранд мениджмънт, разгъва изводи от движението по ескалатори, каквито може би ползва всеки ден. Възмутена от неспазването на правилото за движение вдясно, което неспазване й пречи да тича по движещата се стълба, тя обобщава неласкави мисли за състоянието на духа на днешните българи.
Аз пък, която не тичам по ескалаторите, още преди време изразих възмущението си от блъскането на тичащите в гонитба на секундата по-ранно стигане горе или долу. Получи се „де го чукаш, де се пука“ - вместо да коментират мнението ми, се заеха да ми преподават правила за движение, които отдавна съм научила и нищо в тогавашния ми текст не подсказваше мое евентуално тяхно непознаване…
Винаги стоя и се движа вдясно, но и винаги, когато някой бързащ – от ония, които г-жа Бабанин възхвалява – ме ръгне с лакът или рамо, ми се дощява да го питам: „Като стигнете една секунда по-рано, какво печелите?“
По-конкретно тичащите ме дразнят особено много в прехода между първата и втората линия на метрото. Докато на другите ескалатори има място за двама души, които може дори да не се допират, въпросният свързващ ескалатор е поне с една трета по-тесен. И когато в тази ивичка се вцеди някой разбързал се… Едни казват „извинявайте“, други не – но все едно, всички те ме блъскат и това не ми е приятно.
Има и още един вид тичане, което г-жа Бабанин е пропуснала в импромптюто си – но може би защото не участват ескалатори.
Всеки ден виждам как се тича в коридора от края на ескалатора до площадката между двете линии. Бързащите идват от първата и търчат презглава към втората. Доста от тях, за да спестят метри, хукват най-вляво… и с това навлизат в насрещната ивица на движение. Интересно ми е какво би казала експертката по бранд мениджмънт по повод това очевидно нарушение на правилото.
Понякога аз също се затичвам в тази посока – когато дочуя или когато видя влакче, приближаващо се към моя перон. Само тогава. Защото тогава бързането ми има смисъл.
Не съм виждала идващи от втората линия да тичат по коридора към ескалатора, който се качва към първата. Защо ли?

i trugni po rano, gledai vurhut na obuvkite na horata i gledai ti da ne se bluskash vurvi spokoino i vnimatelno - vmesto asansior - stulbi, vmesto eskalator vurvi, avtobusa ako e tupkan hvani sledvashtiq ili vurvi pesha - kato te nervqt burzashtite prosto trugni po rano.

И аз се дразня, когато на пешеходната пътека пешеходците не се движат съобразно закона и правилника за движение по пътищата. Още повече се дразня и опасявам от бързащите шофьори, които даже не смятат за необходимо да покажат на останалите участници в движението с пътепоказател за посоката, в която възнамеряват да се движат.

Благодаря за съветите, вие предлагате смислени неща.
Колкото и по-рано да тръгна, все ще има бързащи наоколо ми. Както знаете, най-рано за работа излизат работещите в градския транспорт, а аз не работя там. Така че винаги около мене има бързащи. Но искам да уточня - не всички бързащи ме дразнят, а само онези, които ме блъскат.
Пешеходците на пътеките, както и шофьорите, също са длъжни да спазват правилата, но за съжаление и там преобладава правилото "за по-бързо - с бързата помощ".