Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08 20:33 - РУСИЯТ
Автор: armorica Категория: Други   
Прочетен: 177 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 20.08 20:33


  Публикувано в електронните списания LiterNet и Meridian 27 

И в онзи момент ми хрумва да ги изпитам. Ето сега ще се направя, че изпадам в будна кома. Внимателно се свличам на масичката. Бузата ми засяда на сгънатия лакът. Впивам отсъстващ поглед някъде в празното. Двамата мъже, учтиво попитали преди малко за две свободни места, изпадат в паника.

Съвсем като на кино. По-високият, с черната права коса, размахва пръсти пред лицето ми. Не реагирам. Само бавно затварям и отварям очи.

Дочувам гласа на другия зад гърба си, а после лицето му се озовава пред моето. Къдравата му тъмноруса коса се навира почти в очите ми. Аз - нищо. Две ръце ме хващат за раменете и ме опират на облегалката на стола. Главата ми съвсем естествено клюмва напред.

Нещо одрасква коляното ми отдолу. Часовникът на русия. Масивната му верижка. Страшно дебела ми се видя на ръката му преди малко, докато вдигаше чашата. Вдига ме. Не бива, много съм тежка. Не го казвам на глас. Главата ми се люшва назад. Мигам бавно. Притварям очи. Преструвката иска и почивки.

Наместват главата ми. Усещам, че сме само двамата с русия. Чернокосият къде отиде? Няма значение. Вече знам кой си струва.

Пронизителен мирис на карбол. Типична селска болница. Защо селска? Не може да сме се телепортирали, това го има само по филмите. Преди малко седяхме в градско заведение.

Не, няма свободни легла. Нищо й няма, преструва се. Сложете я тук на пейката.

Как ще се преструва, какво говорите! Отворете амбулаторията. Някакъв кабинет отворете, трябва да легне. Гласът му става все по-настоятелен. Ключ се превърта в заяждаща ключалка.

Верижката вече не се впива в ямката на коляното ми. Ръцете му настаняват гърба ми на някаква полегата облегалка.

Изпитът свърши. Трябва да се свестя и да му благодаря. И да се запознаем.

Отварям очи. Отляво ми се усмихва тъмнорусо къдраво момиче. Прозрачни вълни плакнат погледа ми. То прилича на него.

Усещам присъствие отдясно. Сияеща възрастна жена с къдрава бяла коса и друга, по-млада и малко по-висока, нейно живо копие.

Бабо. Мамо.

До тях стои той. Русият.

Знам името му. Знам кой е.

Той е мъжът ми.

А аз коя съм?




Гласувай:
1
0



Предишен постинг

1. kvg55 - armorica,
20.08 21:22
Палавница.
цитирай
2. armorica - Обаче с амнезия -
21.08 10:17
не си знае името :)
цитирай
3. kvg55 - До 2. armorica
21.08 19:30
Ама знае, че трябва да е русия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: armorica
Категория: Други
Прочетен: 615887
Постинги: 239
Коментари: 317
Гласове: 785
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031