Този път беше решила да рискува. Беше облякла бялата полупрозрачна блуза, онази с непредвидимото деколте. И плътния бял сутиен с подвижни силиконови презрамки. Всеки риск трябва да се застрахова.
Усмихна се едва забележимо, когато той отдръпна стола й. Както на предните две срещи. Явно навик.
- За вас?
- Каквото поръча дамата.
Усмихнаха се един на друг над сламките, втъкнати в леденото бяло фрапе. Леко извърнала лице наляво, тя фиксираше фонтана срещу масичката. И него.
Погледът му одобрително се спускаше от дясната половина на лицето й към раменете и по-надолу. Облегна се назад и коляното му леко докосна нейното. За секунда, може би по-малко. Тя не помръдна.
Дискретен. Хубаво.
Прохладата слизаше полека към дъната на високите чаши.
Разделиха се пред театъра. До представлението има цели два часа, но с подготвянето на сцената за него са все едно две минути. Беше й го казал на първата среща.
С последното превъртане на ключа я лъхна прохладата на антрето. Тя пусна чантата на масичката и отвори вградения гардероб.
Като под невидим прожектор с бавни движения смъкна блузата и сутиена.
Домашната тениска спусна излинялата си черна завеса над белезите от двойната мастектомия.
Римските пътища в България 7
Надписи на кановете Омуртаг, Маламир и П...