Днес всички се молим Боян Петров да е оцелял, да го открият жив и здрав. Да, той е герой. Заслужава възхищение заради победата над болестите и ограниченията, налагани от тях, заради преодоляването на препятствията, които всеки алпинист сам си създава – покоряването на високите върхове.
Има такава порода хора, родени с подтика „колкото ми е по-трудно, толкова ми е по-добре“. Да, няма равно на себе си усещането, когато гейзерът на адреналина в мига на справянето те запрати в извънземни висоти. Това малцина са в състояние да го разберат, но мнозина се възхищават на тези хора и с тях натриват носа на безличната тълпа.
Някой обаче зададе ли си въпроса – ако, не дай боже, Боян Петров не се върне, как ще се отрази това на децата му?
Какво е да си дете на герой? Ти просто нямаш баща. Той е там някъде, далече, във висините. Не е твой. Той е на всички.
Откъс от интервю на Боян Петров от 2015 г.: „За финал – как би довършил с една дума или фраза изречението „Да бъдеш баща е…“? Боян: Да бъдеш баща е отговорност и съдба.“ Ето и линка: http://mencare.bg/predstavyame-vi-tatko-boyan-petrov/“
Отговорност? Съдба? Думи и действия в ярко противоречие.
Често ми се случва да заемам позицията на „адвокат на дявола“ – защитник на оспорваната теза. Защото трябва да има и такива. Защото героизмът има и обратна страна, която мнозина не искат да видят, и трябва някой да я изкара на бял свят, да извика, че я има.
Наречете ме ограничена, тесногръда, еснафка и с каквито искате по-модерни определения, но аз съм твърдо убедена в едно – бащината отговорност е да бъдеш до децата си. ДО тях – не някъде далече от тях. Децата ти може да знаят, че ги обичаш, и сигурно го знаят, но чувстват ли го?
Обичта се показва с действия. А едно от най-красноречивите действия е да смогнеш да се откажеш от нещо гигантски удовлетворяващо те, за да бъдеш до най-близките си хора.
Тагове:
Спомнете си и жените на моряците - нито с жените жени, нито с момите моми. Такава е цената на героизма за близките на героя.
всеки има Личен Път..
и, децата ни,също..
не казвам, че сте тесногръда..
но, това звучи..незряло..
важно е да сме Герои, поне в собствените си очи..
благодаря за идеята, и поздрави от мен!
/Юлия