Метаморфоси е малко селце - четири-пет улици от шосето до морето и горе-долу още толкова от едната до другата борова горичка. Обикаля се за не повече от един час. Разбира се, ако човек реши да измине всяка улица от единия до другия й край, ще трябва малко повече време, но то няма да е загубено - екзотични неща може да се видят почти на всяка крачка. Като например как се чистят току-що набрани маслини. Повечето улици са средно стръмни, но и на тези с по-голям наклон асфалтът е идеално равен и здрав. Плитки канавки до тротоарите помагат за оттичането на дъждовната вода. На завоя преди спирката на междуселищните автобуси има очертана бус лента, която никой не нарушава, дори по тъмно.  Няма много стари къщи. Повечето от тях са близо до морето. По балконите и в дворовете им освен изобилието от цветя се виждат и други неща, чието предназначение не е лесно за отгатване, дори за човек като мене, любител на старината. Например тази изящна поръждясала желязна конструкция на снимката ми прилича на рало или брана, но нямаше как да разбера със сигурност. Главната улица, естествено, е и пазарната, там са повечето магазини и заведения, чийто персонал без проблем се оправя с елементарния английски, а на някои места доста добре говорят руски и сръбски.  Руснаците, естествено, са вездесъщи в цяла Гърция, а специално Метаморфоси отдавна е популярно сред сърбите над средна възраст заради климата, благоприятен за астмата. Компактни групи сръбски курортисти квартируват предимно в къщите непосредствено до горичката в западната част на селото. В единия й ъгъл е обособена градинка с детска площадка, построена през 1998 година, както личи от надписа на главната алея.  В южната част на горичката се натъкнах на позната гледка - ограден с телена мрежа парцел, сред боровете пръснати разноцветни бунгала, две-три по-големи каменни постройки и нещо, което веднага оприличих на примитивната баня от отдавнашния детски лагер в Мичурин. Наистина беше лагер. Там през лятото идвали деца от цяла Гърция заради здравословния въздух от боровете и морето. Обясни ми го седнала на раздумка с хазяите си любезна сръбкиня, след като чу двуезичния ми поздрав „калимера - гуд морнинг“ и пояснението: „Ай ем фром Бългерия“. И добави, че до лагера е училището. Подпали ми любопитството. Край стобора, край стобора, та до портала. Проста телена ограда делеше лагера от училището. Едноетажните постройки също като лагерните се гушеха сред високите борове, а до входа вятърът развяваше националното знаме на пилон пред голямата табела, на която разчетох „димотико сколио“ - „начално училище“.  Като много халкидически селца и Метаморфоси е основано от малоазийски гърци, дошли при размяната на население след Гръцко-турската война от 1919-1922 година. Прародината ги преобразява и може би затова наричат селището си с името Преображение. Но Ориентът не изчезва лесно. Близо до хотела имаше затворен магазин с табела, че се продава; за контакт - телефонът на Христос Гявуроглу. Усмихнатият продавач от магазина, където най-много ми хареса да пазарувам, слагаше покупките ми в торбички с надпис „Супермаркет Г. Цопуроглу“. При разходките из по-крайните улички попаднах на кътчето за отдих на работещите в един малък хотел, чийто официален вход, разбира се, беше на горния край на парцела - тук доста сгради за настаняване на туристи имат излаз на две, а в някои случаи и на три улици. Персоналът на този хотел си беше устроил „будоар“ с всички удобства под шарената сянка на стари дървета.

В началото се отнесох скептично, но пътеписът е интересен и подкрепен със снимки още по-познавателен.

Всеобщото мнение е, че Гърция е само море и пясък. Но в нея има още много неща. Който иска - ще ги види.