И да бяхме първи по не знам какво си хубаво нещо, такова непрекъснато натъртване скоро щеше да втръсне. На пишещите очевидно не им е втръснало, но на мене като на информационен таргет вече ми е до над гуша да чета и слушам за "четвъртите в света" и "шестата в света". В последно време се добавя и "тридесет и петият в света" - сещате ли се кой беше той?!... 

Някой от България някога заел еди-каква си позиция. Оттогава водите на Световния океан "ен" пъти са се изпарили и извалели над планетата. Но явно този едновремешен мимолетен успех е единствената утеха за хора, които освен външното друго нищичко си нямат. Освен че е и опротивяла замяна за "онзи" български обект. 

Българският отбор по футбол отдавна напусна четвъртото място в света. Евгения Калканджиева също отдавна не заема шесто място в световния конкурс "..." (не знам точно кой). И тридесет и петото място на Григор Димитров скоро ще бъде заето от друг. 

Четвърти, шести, енти... - аман от тази грозна стигма за посредственост.

Защо се противопоставяте на "удоволствието" на българина да се "радва" на успехите на други българи?

Има един хубав виц за Киркор, дето отишъл при жената на Гарабед, но Гарабед се върнал и жената го затворила в шкафа си с парфюми. Когато получил възможност да излезе и тя го попитала иска ли нещо, Киркор простенал: "Парченце л...о!" (извинявам се, обикновено не говоря така) Това повтаряне, че някой си бил на енто място в ентото издание на еди-кое си събитие, не прави човека или отбора по-значим. Напротив - принизява го. Демек, само това успял да постигне, с това ще го помним. Тъпо е.

Още в началото на 20-ти век наши дипломати в Румъния са забелязали, че загубите на националния отбор по футбол там се преживяват като военно поражение и нанасят удар по националното самочувствие. Това не е българска, а общочовешка черта и великите сили се изтрепват за спортни успехи и ползват всякакви удари под кръста. През 50-те години на 20-ти век българинът започна често да вижда свои световни, олимпийски и европейски шампиони. Да му забраним да се радва ли? Ако в Сеулската олимпиада не бяха скроили номер на нашите щангисти, щяхме да сме трети по медали. Станахме "само" четвърти. Малка България се нареди веднага след колосите! Сега това е забранено. Както след победата при Сливница, великите се усетиха и казаха "дотук".
А авторът е свикнал със сегашното плюене по народа си и се дразни от последните отблясъци на минала слава. Това е.