"Бюрокрацията на върха, недосегаема за избирателите, винаги се разпростира, за да овладее граничните параметри на системата. И краде енергия от възрастните, от пенсионерите, от всички. Особено от онези, които някога нарекохме средна класа, защото точно там се създава най-голямото количество енергия.

(...)

- Грижим се за своите.

Колко отвратително звучащо ехо!

-Тогава знаеш как отънява вотът. Основният симптом е, че хората не отиват да гласуват. Инстинктът им казва, че е безсмислено.

- Откъдето и да погледнеш, демокрацията е глупава идея!

- Съгласни сме. Тя е подвластна на демагогията. А това е заболяване, което е опасно за избирателните системи. Все пак демагозите лесно се разпознават. Те жестикулират прекомерно, говорят с темпо на проповедник и си служат с думи, кънтящи от почти религиозен трепет и едва ли не боязън от Бога, които настояват да бъдат приети искрено.

(...)

- И така, знаете как да накарате демокрацията да прави онова, което искате...

- Техниката е доста фина, но не е трудна. Създаваш система, при която повечето хора са недоволни - малко или много.

(...)

- Така се струпва широко разпространено чувство на отмъстителен гняв. Остава само да му осигуриш цели, когато то ти потрябва.

- Диверсионна тактика за отвличане на вниманието.

- Предпочитам да я определя като тактика за разсейване. Не им оставяй време за задаване на въпроси. Скривай грешките си зад нови и нови закони. Постепенно се превръщаш в трафикант на илюзии… Тактика от арената за бой с бикове.

- О, да! Това вече ми харесва!

(...)

- Размахай хубав плащ. Ще се понравиш и доста ще се изненадат, когато се окаже, че зад него няма матадор. Това обърква електората по същия начин, по който става и с бика. Следващия път малцина ще гласуват интелигентно.

(...)

- После се нахвърляш върху апатичните избиратели. Караш ги да се почувстват виновни. Продължаваш да ги объркваш, браниш ги. Забавляваш ги. Без обаче да прекаляваш!

- О, не! Никакво прекаляване.

- Накарай ги да разберат, че ги чака глад, ако излязат извън чертата. Нека видят сивата съдба на онези, които клатят плавателния съд.

(...)

Обясниха ли ти вече нещо за демокрацията?


— Да, господине. Ами, то е, когато гласуваш за… — То е, когато не вярваш никому, щом разполага с власт над теб! "

Можете ли да познаете откъде е това?  

Ама, че гатанка.
Текстът не ми е познат.
Да не би да е от Джером К. Джером, когото също малко познавам.
Интересно ми е да науча отговора, за да прочета и нещо друго от
този автор.

Текстът не е широко известен, защото не е от "мейнстрийма" - "Дюна, домът на ордена" от Франк Хърбърт. Книгата е била почти готова през 1985 г., но на следващата година Хърбърт умира и след 20 години синът му заедно с Кевин Дж. Андерсън я довършва въз основа на бележките на автора.

Текстът може да не е известен, но практиката, която описва, е много популярна.
Благодаря за информацията! Дали книгата е преведена на български?

Издадена, струва ми се, от "Бард". Аз цитирах от електронния вариант, свален от chitanka.