Постинг
26.07.2015 11:15 -
Море ли бе, да го опишеш
Автор: armorica
Категория: Други
Прочетен: 2553 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2015 11:31
Прочетен: 2553 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 26.07.2015 11:31
Поморие форевър! И тази година спечелило син флаг за централния си плаж. От най-горната тераса в малката синьо-бяла къща на крайбрежната улица отново бяха спуснали шведския флаг. Не беше сам - германският и българският му правеха компания. А голямата синя къща с руския флаг нещо пустееше. Но градът не е пуст - щом аз съм тук и за кое ли поредно лято констатирам промените, радостни и не чак толкова.
От няколко години тихо жалех за смъртта на някои мили стари къщички. На тяхно място вече се кипрят нови - по-големи, но все пак запазили родова прилика.
Други стари къщички, чиято разруха наблюдавах с огорчение, май ще посрещат нови, грижовни стопани. Дано обновлението не е планирано колкото да стигне до под някоя крива круша.
В по-младите лета обичах да водя децата си в "кръглата сладкарница". На колоните имаше прикрепени стъклени врати, които сервитьорките бързаха да затворят, щом от морето се вдигнеше по-силен вятър. После хубавото място опустя. Стоя сиротно години наред, докато не събориха рушащата се къща отсреща с паметната плоча на първата българска поетеса маринистка Весела Страшимирова. На нейно място вдигнаха хотел, а плочата преместиха на стотина метра по-нататък.
Всяко лято се укорявам, че не оставих поне един кадър в лентата на стария си фотоапарат, за да снимам онази красива и в агонията си постройка. Но стопаните на хотела поне взеха под крилото си "кръглата сладкарница". Онзи, който я познава, лесно ще различи колоните й под покрива на новия ресторант.
Тъкмо няколко дни подред чинно си четях вестника под чадъра край миниатюрни вълнички, ето ти разнообразие. Сърдитозелено разпенено море, изтръгнати от пясъка чадъри, включително моят, моля ви се! - абе, възмутително :) Но за едно му бях все пак благодарна на тоя вятър, който кой знае кой вятър го довя в Анхиало - решително изгони щипалките от прибоя.
Който желае, може да ме похвали - дисциплината ми на закаляваща се беше изрядна. Вземах си индивидуалната СПА вана Black Sea всяка вечер в един и същи час. Само индивидуалните ми осветителни тела Юпитер и Венера се бяха разхайтили. Венера мина на LED, Юпитер остана твърдо нажежаем и всяка вечер се цупеха един на друг - изгряваха все по-ниско и все по-раздалечени.
А Луната направо беше обявила: "Баш ме брига!" Задряма си на припек и едно ухо не помръдваше даже. И хич не благоволяваше да се покаже, да внесе ред в повереното й небе. А-а, ще се наказваме по домакинска книжка! Щом минат мехурите отдолу на стъпалата - по два на всеки крак.
Ей тъй, помежду грижите посрещнах и рождения си ден - както подобава с дъжд от фейсбукови поздрави и посещение на крак от фамилията. Морето се беше закротило. Знаеше, че на другия ден се разделяме, затова само тихичко подхлипваше. Но няма страшно - догодина пак съм тук! И няма да съм сама, а с неделимото си другарче - моето чудесно настроение :)
От няколко години тихо жалех за смъртта на някои мили стари къщички. На тяхно място вече се кипрят нови - по-големи, но все пак запазили родова прилика.
Други стари къщички, чиято разруха наблюдавах с огорчение, май ще посрещат нови, грижовни стопани. Дано обновлението не е планирано колкото да стигне до под някоя крива круша.
В по-младите лета обичах да водя децата си в "кръглата сладкарница". На колоните имаше прикрепени стъклени врати, които сервитьорките бързаха да затворят, щом от морето се вдигнеше по-силен вятър. После хубавото място опустя. Стоя сиротно години наред, докато не събориха рушащата се къща отсреща с паметната плоча на първата българска поетеса маринистка Весела Страшимирова. На нейно място вдигнаха хотел, а плочата преместиха на стотина метра по-нататък.Всяко лято се укорявам, че не оставих поне един кадър в лентата на стария си фотоапарат, за да снимам онази красива и в агонията си постройка. Но стопаните на хотела поне взеха под крилото си "кръглата сладкарница". Онзи, който я познава, лесно ще различи колоните й под покрива на новия ресторант.
Тъкмо няколко дни подред чинно си четях вестника под чадъра край миниатюрни вълнички, ето ти разнообразие. Сърдитозелено разпенено море, изтръгнати от пясъка чадъри, включително моят, моля ви се! - абе, възмутително :) Но за едно му бях все пак благодарна на тоя вятър, който кой знае кой вятър го довя в Анхиало - решително изгони щипалките от прибоя. Който желае, може да ме похвали - дисциплината ми на закаляваща се беше изрядна. Вземах си индивидуалната СПА вана Black Sea всяка вечер в един и същи час. Само индивидуалните ми осветителни тела Юпитер и Венера се бяха разхайтили. Венера мина на LED, Юпитер остана твърдо нажежаем и всяка вечер се цупеха един на друг - изгряваха все по-ниско и все по-раздалечени.
А Луната направо беше обявила: "Баш ме брига!" Задряма си на припек и едно ухо не помръдваше даже. И хич не благоволяваше да се покаже, да внесе ред в повереното й небе. А-а, ще се наказваме по домакинска книжка! Щом минат мехурите отдолу на стъпалата - по два на всеки крак.Ей тъй, помежду грижите посрещнах и рождения си ден - както подобава с дъжд от фейсбукови поздрави и посещение на крак от фамилията. Морето се беше закротило. Знаеше, че на другия ден се разделяме, затова само тихичко подхлипваше. Но няма страшно - догодина пак съм тук! И няма да съм сама, а с неделимото си другарче - моето чудесно настроение :)
Търсене
