Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2013 15:52 - Сто години от рождението на Жан Маре
Автор: armorica Категория: Други   
Прочетен: 8801 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 24.12.2013 11:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Жан Маре е един от тримата ми любими френски актьори
от старото поколение. На 11 декември беше стогодишнината
от рождението му и във в. "Преса" от 21 декември излезе
моя страница, посветена на тази дата. Тъй като трябваше
да се вместя в определен обем, се наложи да съкратя текста. Затова сега предлагам на читателите на моя блог
пълната му версия.

ЖАН МАРЕ - МИТ И ЕМБЛЕМА НА ФРАНЦИЯ 

И днес, сто години след рождението си Жан Маре за мнозина остава героят от сънищата и мечтите. Русият синеок нормандец, висок 1,82 - и за огромно съжаление на жените увлечен по собствения си пол - дава плът на историята и културата на Франция с филми по Александър Дюма и Теофил Готие и с класически театрални роли в пиеси на корифеите Расин, Корней, Ростан и Юго.

image
В "Магарешката кожа"

Той остава в историята на киното и театъра с 30 театрални образа, над 80 филма и 8 телевизионни сериала. Сам режисира и изпълнява почти всичките си каскади. Отказва знаковата роля на монаха убиец във филма на Жан-Жак Ано "Името на розата", но затова пък прекрасно се вписва в "Открадната красота" на Бертолучи - последната му филмова роля.
Дошъл на бял свят в старинния нормандски пристанищен град Шербур - който Жак Деми прослави с филма си "Шербургските чадъри" - Жан-Алфред Вилен-Маре се ражда в семейния дом на улица "Гру" № 6 на 11.XII.1913 г. - на 11-ия ден от 12-ия месец на 13-ата година на века. И сякаш този знак на съдбата не е достатъчен, той надава първия си вик към света точно в 13 ч.!
 Бащата Алфред е ветеринар, потомък на лекарски род. Напуска семейството си през 1914 г., когато избухва Първата световна война. Връща се от фронта през февруари 1919 г., но съпругата му се е уморила да го чака и е заминала с децата. Според някои източници Жан е третото от четири деца. Известно е само името на брат му - Анри.
През годините Маре рядко посещава родния си град. В автобиографията си "Истории от моя живот" разказва: "Помня една голяма къща, малко тъжна, със стени, облепени с тапети, имитиращи кордовска кожа." Когато е на 46 години, се връща в Шербур при смъртното легло на баща си, но не е сигурен, че човекът, когото е видял, наистина е баща му.
Майката на Жан произхожда от Елзас. Името й не се знае с абсолютна точност - в някои източници се споменава като Анриет, но самият Маре неизменно я нарича Розали. Във всеки случай, женското начало доминира в съдбата на актьора от първия миг на живота му. Майката, лелята и бабата са най-важните фигури в ранната му възраст.

image

Около петата година на Жан семейството се преселва в парижкото предградие Везине. Розали обаче често отсъства задълго от дома. Жан й пише писма, но винаги леля му написва адреса на пликовете. Много по-късно става ясно, че влизала в затвора, защото крадяла от магазини. Розали била не само клептоманка, но и митоманка, често разиграваща различни роли пред децата си. Може би оттам идва първото вдъхновение за прочутия й син, а може би просто му е предала по рождение склонността към актьорството?... Сред митовете й вероятно са фигурирали - парадоксално - твърдостта и лоялността. Жан си спомня как тя го учи да овладява страховете си, да търпи болка, без да хленчи, да се остави дори да бъде несправедливо наказан, но да не става издайник, разкривайки истинския виновник.
Като ученик в престижния лицей "Кондорсе" Маре далеч не е сред примерните. Немирник, побойник, мародер - същинско "чудовище" след преждевременния край на едно учение, маркирано от бележници с подправени оценки, редовно отстраняване от час и фалшифицирани училищни дневници. Напуска лицея на 13 години, учи в още няколко училища, дори в католически пансион. Венецът на лудориите му е, когато се маскира като момиче и започва да флиртува с един учител, за да забавлява приятелите си. Следва логичният финал - изключване. Жан е 16-годишен. Сбогом, Училище, здравей, Живот!
Младият пакостник отдавна мечтае да стане актьор. Съкращава името си на запомнящото се "Жан Маре". Записва се в театрални курсове и се издържа с каквото му падне - продава вестници, скицира портрети на улицата, разнася щеките на играчите в голф клуб. Когато става ретушор във фотографско ателие, това за него не е само занаят, с който да изкарва по някой франк за насъщния. Така поддържа и развива умението си да рисува - нещо, което върши до края на дните си. Това е всекидневието на даровития младеж до 1933 г., когато режисьорът Марсел Лербие му дава малка роля в един филм.
През 1937 г. Маре кандидатства в Парижката консерватория, но не го приемат. Тогава започва да посещава актьорски  курсове при Шарл Дюлен в "Театър дьо л"ателие". Там открива света на класическите пиеси. Участието му се свежда до роли без реплики, но с тези хонорари плаща за обучението си. Продължава да се снима епизодично в киното благодарение на мускулестото си тяло и поразителното си лице. Ролите му тогава са второстепенни и малки, защото му липсват актьорски умения и гласът му е прекалено висок. С течение на времето обаче цигарите "омъжествяват" гласа, а упоритият труд и ученето му помагат да развие природните си предразположения и дадености.
През 1937 г. Маре вижда няколко рисунки на Жан Кокто и смаяно се разпознава в тях. Запознава се с него на пробите за постановката на новия вариант на пиесата му "Едип цар". Тогава Маре е на 24 години, а  Кокто е два пъти по-възрастен - на 48. Както безжалостно признава по-късно самият Маре: "Аз не бях жиголо - бях кариерист." Драматургът ангажира младия актьор за малка няма роля в "Едип цар" - ролята на Хора. Костюмът за нея е проектиран от Коко Шанел, приятелка на Кокто. Скоро след това корифеят написва пиеса за протежето си - "Ужасните родители" (1938), с която Маре печели признанието на гилдията. Между неизвестния млад начинаещ актьор и известния му възрастен съименник пламва любов, дала началото на дълга житейска и творческа връзка (виж по-долу раздела за връзката с Кокто).

image
С Жан Кокто на Лазурния бряг, 1939 г.

По време на нацистката окупация германците търпят прочутата двойка, макар че Маре не е техен симпатизант. Той дори се сбива на улицата с критика колаборационист Ален Лобро, който критикува пиесата на Кокто "Пишещата машина" в един пронацистки вестник и квалифицира Жан Маре като "мъжа с Кокто между зъбите". Младият нахакан актьор увеличава популярността си и се превръща в символ на съпротивата срещу окупаторите. Кокто се обръща към влиятелния си приятел Арно Брекер, за да предотврати съдебно преследване. В мемоарите си Маре пише, че предложил да помага на освободителното движение, но не бил одобрен заради интереса си към момчета и неспособността да си държи устата затворена. След освобождението на Париж през август 1944 г. той все пак се записва в армията и се присъединява към корпуса на прочутия генерал Льоклер. След като прочита мемоарите на актьора за времето на войната, Франсоа Трюфо снима филма "Последното метро" (1980) за театралния свят по време на нацистката окупация.
През 1943 г. Маре пробива в голямото кино. Ангажиран е за модерния прочит на архетипния романтичен герой Тристан във филма на Жан Дьоланоа "Вечното завръщане" - с лична препоръка от Кокто, който написва сценария. Тази роля слага началото на филмовата му кариера, която ще продължи почти 60 години. В началото Маре работи почти изключително с Кокто. Но зрелостта, опитът и актьорските способности карат и други режисьори да го избират за звезда на своите филми. 
Непосредствено след войната актьорът сияе в няколко филма под режисурата на Кокто - "Красавицата и звярът" (1946), "Двуглавият орел" (1948), "Ужасните родители" (1949), "Орфей" (1949) и "Кориолан" (1950). Приет е в "Комеди Франсез" - постоянната национална френска театрална трупа, основана през 1680 г., като актьор, режисьор и декоратор. За първи път такава функция е поверена на толкова млад актьор - Маре няма 40 години. Но скоро напуска след спречкване с директора на институцията.
"Красавицата и звярът" и "Орфей" завинаги затвърждават романтичния му ореол. В първия филм той е Звярът - цар Лъв, живеещ в омагьосан дворец и спасен от руса красавица, разкрила човешката му същност. Във втория е Орфей - царят на поетите. Открива отвъдното, минавайки през магическото огледало на Принцесата на смъртта. В този черно-бял шедьовър картините от ада са вдъхновени от бомбардираните градове в края на Втората световна война, агентите на смъртта - от Гестапо, странният език, който чува Орфей - от кодовете на Съпротивата.

image

Макар че през 50-те години Маре започва връзка с танцьора Жорж Рейк, той остава близък с Кокто до смъртта му през 1963 г. Актьорът се въплъщава още веднъж в образа на Орфей - във филма "Завещанието на Орфей" (1959), разбира се, отново режисиран от своя ментор.
Красивият Маре обича да се крие под маски или да играе двойни роли - звяр и принц ("Красавицата и звярът"), ангел и дявол ("Фантомас"), любовник и баща ("Магарешката кожа"), герой под гърбица ("Гърбушкото"). Неосъзнаващ красотата си или смутен от нея? В спомените си пише, че майка му го смятала за грозен, а и сам мислел така.

image

Световни режисьори го снимат в свои филми - Жан Реноар ("Елена и мъжете" или "Париж върши странни неща", 1956), Лукино Висконти ("Бели нощи", 1957), Абел Ганс ("Аустерлиц", 1960), Клод Льолуш ("Клетниците", 1994), Бернардо Бертолучи ("Открадната красота", 1995). Но ключът за трайния му успех е преходът от романтика към авантюра, и то на необичайна за "екшън" ролите възраст - навършил 40 години, когато се предполага, че вече няма ловкостта и силата на младостта. Маре обаче хвърля предизвикателство към природата и неизменно излиза победител.
Актьорът дава лицето си на популярни герои като Едмон Дантес в "Граф Монте Кристо" (1954) и Анри дьо Лагардер в "Гърбушкото" (1960) на Андре Юнбел (роля, наследена от Даниел Отьой). Френската публика го обожава в "Капитан Фракас" (1961) по романа на Теофил Готие и като Д"Артанян в "Желязната маска" (1962).
Станал символ на френското кино, през 1963 г. Жан Маре участва в журито на Третия международен филмов фестивал в Москва, а през 1985 г. е избран за председател на журито на 35-ия международен филмов фестивал в Берлин. След още 11 години, през 1996 г. Франция го удостоява с най-високото си отличие - Ордена на Почетния легион.
Андре Юнбел го снима като журналиста Фандор и суперпрестъпника Фантомас - предшественик и антипод на Супермен, Батман и Човека паяк - във "Фантомас" (1964), "Фантомас се развихря" (1965) и "Фантомас срещу Скотланд Ярд" (1967). Макар че киносалоните са пълни, според Маре тези филми нямат престижа на предишните, в които е участвал. Освен това Луи дьо Фюнес (и той възпитаник на лицея "Кондорсе"!) в ролята на комисар Жюв печели по-голямата част от симпатиите на публиката и това кара честолюбивия Маре да се оттегли от киното.
Жак Деми му дава последната му главна роля в "Магарешката кожа" през 1970 г., където актьорът е екранен баща на Катрин Деньов. През 1973 г. е последният от общо осемте филма на Маре под режисурата на Андре Юнбел - "Жозеф Балзамо" по Александър Дюма. През 80-те години той играе предимно в театъра, в класически френски пиеси, поставя спектакъла "Кокто-Маре", описва живота си, пише за своя откривател - книгата със спомени "Немислимият Жан Кокто", приказки и стихотворения.
Актьорът се оттегля в департамента Алп Маритим. Най-напред живее около 15 години в Кабри, после във Валори, където запълва времето си с керамика, скулптура и театър. Открива магазин и художествена галерия с помощта на двама приятели, също занимаващи се с керамика.
Към наследството на Маре спадат и малко на брой, но забележителни скулптури. Една от тях "живее" на площад "Марсел Еме", срещу улица "Норвен" в парижкия квартал Монмартър, пред къщата на писателя Марсел Еме, приятел на актьора. Скулптурата "Човекът, минаващ през стени", създадена през 1989 г., е паметник на Еме и пластична илюстрация на едноименния му разказ. Не е чудно, че когато Пикасо вижда някои ранни скулптури на Маре, задава въпроса как така човек с такъв ваятелски талант "си губи времето за някакви снимки в киното и работа в театъра". Напълно заслужено за 80-ата си годишнина Жан Маре е удостоен с почетна награда "Сезар". Както сам признава, "в живота винаги ме е привличала поезията; има поезия във всеки жанр и за мен поезията е носител на истината".

image

Легендарният актьор умира  от сърдечно-съдово заболяване на 8 ноември 1998 г. в Кан. Погребан е във Валори. На него е наречен булевард в Кабри, близо до къщата, в която е живял. Един площад близо до базиликата "Сакре Кьор" в Монмартър носи името "Жан Маре" - поклонът на Париж през този безсмъртен, неостаряващ мит.

КОКТО И МАРЕ - "УЖАСНИТЕ ЛЮБОВНИЦИ"
Мъж на средна възраст безброй пъти на ден пъха страстни бележки под вратата на любимото си същество. Познато, нали? Дори може би банално. Но името на отчаяно влюбения преобръща картината.
Кой е той? Жан Кокто - самоукият, надареният с много таланти, неутолимо любопитен и невъздържан, фатално привличан от собствения си пол. Кой е обектът на чувствата му? Излишен въпрос. Цял свят познава чудовищната обсебеност на гения Кокто от един висок, красив и талантлив млад мъж - неговия съименник Жан Маре.
Когато вижда Маре за първи път, Кокто е като поразен от гръм. Усеща непреодолимо физическо привличане. При Маре е по-сложно. Признава, че отначало бил само заинтригуван, но скоро осъзнал какъв огромен шанс се очертава пред него. Наистина чувствата не се командват, но след десет дни Маре се поддава на чара на Кокто. Тяхната любовна история, силна и бурна, трае 12 години - от 1937 до 1949 година.
Кокто е изцяло запленен от младия мъж. Вижда в него душа близнак на своята, дори по външни белези - също Жан, също учил в "Кондорсе"... "Големият Жан" веднага съзира потенциала на младежа и се заема да го развие. Интересува се от желанията му, пише в пиесите си роли специално за него. Бързо разбира, че само театърът не стига. Неговият Жано трябва да обича и киното. За Кокто това е начин да държи Маре при себе си, а след време - и начин да го задържи още малко, още съвсем мъничко...
Въпреки безспорната си хомосексуалност на млади години Кокто един път отстъпил пред инстинкта за обезсмъртяване чрез плът и кръв. Щял да има дете от Натали Пале, френска актриса и модел, дъщеря на велик княз от династията Романови, но за съжаление тя пометнала. Затова, макар сърцето му да се къса, подтиква Маре да се свърже с жена, за да остави поне той потомство. Между 1942 и 1944 г. Маре е женен за Мила Парели (7.X.1917 - 14.I.2012) - френска актриса от полски произход с рождено име Олга Колет Пешински. Някои източници твърдят, че само са имали връзка, но се знае със сигурност, че този съюз е бил благословен от Кокто. Раздялата не отчуждава Маре и Парели, те нерядко работят заедно (например в "Красавицата и звярът") и остават приятели до неговата смърт.

 

image

За да запази Маре, болезнено ревнивият и властен Рак Кокто (роден на 5 юли 1889 г.) е готов да го дели с други. Вероятно защото инстинктивно знае, че свободолюбивият Стрелец Маре може да бъде задържан само така - не стиснат в юмрук, а върху свободно разтворена длан. Маре е секси - висок, силен, обаятелен. И толкова млад... Само компромисът позволява на Кокто да остане близо до своя обожаем Жано.
Маре е неоспоримата муза на Кокто. Вдъхновява едни от най-добрите му творби. Кара го да надминава себе си, да работи още и още, да изследва области, които не е познавал. Макар и неразбираема за обикновените хора, връзката между тези мъже е приказна артистична история, песен за два гласа. Освен това Маре буквално спасява живота на Кокто. При запознанството им "големият Жан" пуши над 60 лули опиум на ден - пристрастяване, което съсипва дарбите му и полека го убива...
Връзката им преживява всевъзможни изпитания. Имената им се влачат в калта, за тях се пише с най-отвратителни епитети, особено по време на Втората световна война. Това обаче трудно може да ги стресне. Кокто и Маре са сред първите заявили се знаменити хомосексуални двойки - живеят заедно, работят заедно, ходят заедно на уикенд, на почивка... Скандал! И невероятна смелост.

СИНЪТ, КОЙТО ТЪРСЕШЕ САМО ОБИЧ
Обстоятелствата и може би волята на съдбата попречват на мъжа, осиновен и признат от Жан Маре, да изпълни предназначението си - да пренесе във времето името - ако не гените - на великия актьор.
Почти на 70 години Серж Вилен-Маре се самоубива с ловната си пушка в края на февруари 2009 г., смазан от самота и изтощен от дълга битка около наследството на своя осиновител. Неговият най-добър приятел Ги Баланси разказва покъртителната му история пред в. "Франс диманш". 
Серж е циганин. Не е имал баща до 1963 г., когато се уволнява от военна служба. Тогава научава, че Жан Маре иска да го признае. Големият актьор бил приятел с майка му и бил привързан към малкия. Той заживява заедно с Маре и Кокто във вилата им в Марн-ла-Кокет. Както разказва Баланси, приятелят му бил много щастлив, че е станал син на Жан Маре, но не се хвалел с това, бил свенлив по природа.

 

image

В края на 60-те години Серж се пробва като певец, снима се и в някои филми на баща си. После става реставратор, но затъва в дългове. Постепенно отношенията му с Жан Маре охладняват. Скъсването идва през 1973 г., когато актьорът се установява в градчето Валори.
Маре се сприятелява с местното семейство Жозеф и Никол Паскали, често им прави подаръци. Както споделя Ги Баланси, Серж, който бил извънредно горд характер, понесъл много тежко този период. Виждал как баща му се отдалечава от него - може би в резултат на целенасочено манипулиране, както смята Баланси. А Серж имал нужда да бъде обичан, някой да се интересува от него. Последният удар е смъртта на баща му.
Когато отварят завещанието, става ясно, че Маре е оставил всичко на Никол Паскали. За Серж няма нищо. Той подема дълга и мъчителна битка, която печели през есента на 2008 година. Тогава близките му смятат, че всичко ще се оправи. "Щом получи парите, които му се падаха, помислих, че е спасен - казва Ги Баланси. - Но той беше невероятно самотен, въпреки че бяхме до него. Живееше с четирите си кучета в усамотена къщичка. Искаше само едно - да си намери жена и да създаде семейство."




Гласувай:
5
0



1. antikom - Фантомас все още се завръща!
23.12.2013 16:17
Беше голям артист, макар и гей!
цитирай
2. tera - Честно казано не знаех, че е бил гей...
23.12.2013 17:12
Беше въплъщение на мъжественост. Какъв парадокс!
Интересен, обаятелен, велик актьор.
Но историята със сина му е много тъжна,...

цитирай
3. armorica - И аз доскоро не знаех,
24.12.2013 11:33
че е бил гей. Стана ми жал, като научих. Какво потомство би могъл да остави... Макар че невинаги децата на големите личности са на тяхната висота. И все пак...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: armorica
Категория: Други
Прочетен: 589325
Постинги: 235
Коментари: 308
Гласове: 777
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728