Тази Мама Елена имаше три дъщери. Най-малката обичаше един младеж, който също я обичаше. Искаха двете невинни души да се вземат, но не! Мама Елена забрани. Традицията в нейното семейство ( "..." - това многоточие е вместо коментар по адрес на тази традиция) повелявала най-малката дъщеря да не се омъжва, за да гледа родителите си до смъртта им. И какво да прави младежът - реши да приеме предложението на Мама Елена да се ожени за най-голямата, защото по този начин все пак щеше да остане близо до любимата си.

Който е гледал филма по книгата на Лаура Ескивел "Като гореща вода за шоколад", вероятно помни какво стана по-нататък. Няма да преразказвам магическата му реалност. Думата ми е за прозаическата реалност. От практична гледна точка Мама Елена всъщност е била права.

Остарее ли човек, трябва някой да се грижи за него ден и нощ, точно като за бебе. Всеки остарява различно - един изкуфява, на друг му отказват очите, ушите, ръцете или краката - а може и всичко заедно, трети не е в състояние дори да се обърне на леглото... Дупе да му е яко на роднината старогледач! Защото, ако бебетата само плачат, старците говорят. И понякога физическите грижи за немощния родител са цвете в сравнение с психическото напрежение, породено от същата тази немощ.

Жив си, а не можеш да живееш - ето в това ужасяващо състояние изпадат много от старите хора. И ако старогледачът е само един, ако няма как да осигури на родителя си възможност поне да се придвижва из къщата, адът се качва на земята - и за двамата.

Обездвиженият възрастен кипи от яд, че няма сили за елементарни неща. То си е за яд. Но ако обяви за виновник за собственото си безсилие тъкмо онзи единствен човек, който се грижи за него ден и нощ - какво става тогава? Ако синът или дъщерята дават всичко, каквото им е по възможностите, а родителят, изпаднал в - обясним - бяс от немощта си, ругае полаганите за него грижи и ги обявява за "боклук"?! С каква душа да продължаваш да се грижиш за онзи, който ти е дал живот? Нима ти си отнел силите му? На кои негови думи да вярваш - когато ти благодари, че си му сменил памперса, или когато мърмори шепнешком, а дори на висок глас, че "плюе на грижите ти" (нарочно употребявам най-меката форма на този израз)?

Моля ви, хора, колкото и да ви млати старостта, не позволявайте в душите на децата ви да се пораждат лоши чувства към вас!