Постинг
04.03.2012 11:26 -
Предсказания
Участвам в малко групи в Интернет, но в една от тях - фенфорум за научна фантастика, ми попадна интересно мнение на човек от Англия. Ето какво казва Кийт:
"Олаф Стейпълдън е доста точен в предсказанията си от 1935 г. в романа "Странният Джон": "Залагам обувките си, че след няколко години в цяла Европа ще има огромно антилевичарско движение, вдъхновено отчасти от страх и ненавист, отчасти от онова неопределено, движещо се пипнешком подозрение, че в научната култура има нещо абсолютно погрешно. Това е идваща издълбоко увереност, наречете я по животински сляп религиозен глад. Усетихте ли началото му в Германия миналата година, когато бяхме там? Дълбоко, все още неосъзнато отвращение от механицизма, от рационалното, от демокрацията, от здравомислието. Това е то, объркана жажда да бъдеш побъркан, някак си луд... Така ще стане в Европа... И силата му зависи от това, че то е смесица от търсене на себе си, чиста омраза и онзи объркан глад на душата, който е толкова достоен и толкова лесно бива извратен в нещо кърваво... Техният Бог ще бъде Богът на клуба на омразата - на нацията." Едва ли е имало по-точни прозрения за положението по онова време. Ако Невил Чембърлейн беше прочел това и се беше отказал от британската стратегия на "омиротворяване", какви ужаси биха могли да бъдат предотвратени."
Тези думи ме накараха да се заровя в световната мрежа и измъкнах оттам сведения, които ми се сториха интересни.
Първо - кой е Стейпълдън? Бях чувала това име, но нищо повече. А Уикипедия ми представи една доста интересна личност.
Уилям Олаф Стейпълдън (10 май 1886 - 6 септември 1950) е британски философ и автор на няколко влиятелни научнофантастични книги. Творбите му пряко повлияват върху автори като Артър Кларк, Брайън Олдис, Станислав Лем, оказват и индиректно влияние върху много други, като внасят множество идеи в света на научната фантастика. Постоянно появяваща се тема в творчеството на Стейпълдън е "суперразумът", състоящ се от голям брой отделни съзнания.
Освен че изнася лекции по философия в Ливърпулския университет, където днес се съхранява неговият архив, Стейпълдън чете лекции и по английска литература, по история на индустрията и по психология. Написал е много небелетристични книги на политически и етически теми, в които пропагандира ръста на "духовните ценности", дефинирани от него като ценности, изразяващи стремежа към по-голямо самопознание в разширен контекст ("личност-в-общността").
"Странният Джон: История между шегата и сериозното" е научнофантастичен роман, който Стейпълдън, пише през 1935 година. Книгата изследва темата за свръхчовека в лицето на Джон Уейнрайт, чийто наднормален човешки ум неизбежно го води до конфликт с нормалното човешко общество и до унищожаването на утопичната колония, основана от Джон и друг свръхчовеци. Романът отразява идеите на Фридрих Ницше и донякъде трудовете на английския писател Дж. Д. Бересфорд. Като забелязва преданият разказвач, Джон не се чувства задължен да се съобразява с ограничения морал на хомо сапиенс. Периодично появяващото се у Стейпълдън видение на "космическия страх" - че вселената може би е безразлична към интелекта, колкото и да е духовно пречистен, - придава допълнителна дълбочина на повествованието.
И второ, малко данни за Чембърлейн - поради факта, че съм се родила доста след края на Втората световна война, не ми беше известно кой знае колко за него, пък и съм израснала в социалистическа държава, където не беше добре да се възхваляват капиталистически държавници.
Артър Невил Чембърлейн (18 март 1869 - 9 ноември 1940) е британски политик от Консервативната партия. Министър-председател на Великобритания от май 1937 до май 1940 година. Той е привърженик на стратегията "омиротворяване на агресора" - хитлеристка Германия. Противник на тази стратегия е неговият опонент и следващ британски премиер - Уинстън Чърчил.
През 1938 г. Чембърлейн подписва Мюнхенското споразумение с Хитлер, Мусолини и премиера на Франция Едуар Даладие. По силата на това споразумение Германия анексира Судетската област - част от независимата Чехословашка република. При завръщането си в Лондон Чембърлейн показва пред посрещачите подписаното споразумение с думите: "Аз ви донесох мир". Още на следващата година става ясно, че тази негова политическа позиция не носи мир в Европа.
Възползвайки се от дипломатическия комфорт, Хитлер започва Втората световна война с нападението над Полша на 1 септември 1939 година. Три дни по-късно, на 3 септември, Великобритания обявява война на Германия. В края на 1939 г. Чембърлейн се разболява тежко и на 10 май 1940 г. предава поста премиер на Уинстън Чърчил - привърженик на безкомпромисната борба с Хитлер и Мусолини.
За пореден път се убеждавам, че научната фантастика всъщност е литература за реалния живот.
За пореден път се убеждавам, че научната фантастика всъщност е литература за реалния живот.
Няма коментари
Търсене
