Ревем с цяло гърло, че културата си е отишла от България. Умните и образовани хора се били изнесли навън, към цивилизованите условия за работа и живот, а тук бил останал само полуграмотен и полукултурен "мат"риал" според израза на министър-председателя Борисов. Къде е обаче световната култура, която толкова ни навират в очите всепризнатите (дежурни във всяка медия) насаждачи на обществено мнение? Култура било подскачането и кривенето на почти съблечени Барбита под акомпанимента на заразно монотонни и повтарящи се до погнуса редички от по три-четири тона. Това е 24-часовото меню на световните "музикални" телевизионни канали, което българските телевизии трескаво се мъчат да копират. Култура било снимането на "български" сериали, повтарящи едно към едно произход, мотивации, цели и действия на героите от американските филми, с които българите лягат и стават всеки ден вече над 20 години. Това ли е културата, питам аз - да минеш под ксерокс някаква уловена от въздуха чужбинска идея и да замениш англоезичните имена с български и Ню Йорк, например, със София? Целият свят е изпростял, не сме само ние. То бива "небрежност", бива "отпускане", бива "неформалност", но когато като връх на световната култура упорито ти тикат под носа кучешко л... в луксозна опаковка - било "инсталация", моля! - какво да си помислиш? Някога, в началните "демократични" години в кукувския "МагЪзин" можеше да си купиш пластмасова имитация на въпросния отпадъчен животински продукт, за да се измайтапиш с някого. Това, впрочем, си има и донякъде сериозна обосновка - според българските поверия, ако видиш как куче си върши "голямата работа", скоро ще получиш пари. Но поверията вече не са онова, което бяха, ако си послужим с текста на една стара реклама. Сега отвсякъде те натискат да приемаш съвършено сериозно недосънуваните хрумки на хора с достъп до публичност. Да благоговееш пред душевните дефекации на персони, които нямат какво да кажат, но го казват обилно и "ароматизирано".
Джаки Колинс, която гостува в България преди години, каза за себе си съвсем сериозно приблизително следното: "Има композитори, които пишат опери и симфонии, има и други, които пишат рокмузика. В литературата е същото. Аз се причислявам към онези, които пишат рокмузика." Ето това е честна авторска позиция и самооценка - да знаеш къде попадаш в сферата, в която се изявяваш, и да не си правиш илюзии, че над тебе са само облаците. Това в България днес малко хора го могат.

Така де, и света изпростява, ама ние водим класацията!