Постинг
13.09.2011 15:14 -
Много почивка в малко дни - трета част
Автор: armorica
Категория: Други
Прочетен: 4172 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2011 15:17
Прочетен: 4172 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 13.09.2011 15:17
Поморие ми е любов от втори поглед. Първият беше, когато с майка ми отидохме там при нейна приятелка. Бяха минали кандидатстудентските ми изпити, бях приета да следвам, така че почивката ми си беше напълно заслужена.
Не помня много неща от този първи поглед към Поморие, но при втория градът ме плени. Много години по-късно на бургаската гара ни пресрещна човек на средна възраст, с почтен и приветлив вид, и ни предложи квартира в Поморие. Децата казаха "хайде", натоварихме се на ладата и когато слязохме на една уличка в стария град, приказката започна.
Оттогава се връщам там всяко лято.
Това лято - август 2011 - отидох вече въоръжена с цифров фотоапарат.
Във фонтана на кафе "Маркиза" на централния площад са пуснали две костенурки.
Това е едната, другата е малко срамежлива.
Първият залез от тази почивка - на хоризонта се вижда "Поморие Сънсет Ризорт".
Яворов на своите скали.
А в далечината, почти на хоризонта, се кафенее корабче за разходки.
Така изглеждат корабчетата за разходка (те са две - "Бургас" и "Ния").
Лодките са се приготвили за сън.
А на сушата файтоните чакат желаещите за разходка.
Старото казино не страда от липса на клиентела.
Впрочем, така беше и при първото ми отиване в Поморие. Запомнила съм един сервитьор, който търчеше към кухнята с вика: "Мойте пилци готови ли са?" Сигурно на някоя от неговите маси клиентите са имали желание да ядат печено пиле.
Това някога е било дърво. Днес е дърворезба.
Централният плаж. Но видно място се вее Синият флаг - знак, че плажът отговаря на европейските изисквания за чистота.
Синият флаг се присъжда година за година, не е "наследство" на никой плаж.
Денем това е барче, вечер става дискотека. Има и жива музика.
Хората си придърпват шезлонги, нареждат ги в полукръг и импровизираният амфитеатър е готов.
Ако някой иска да танцува, трябва само да си събуе обувките, за да му е удобно.
Реставрирана и обитаема къща от архитектурния резерват "Поморийски къщи". Балконът гледа към морето, а то е само на някакви си метри от оградата.
В тази беседка съкварталци от крайбрежната улица "Пейо Яворов" обичат да сядат следобед и вечер на приятна раздумка.
Прочутият комплекс "При американеца" води началото си от едно барбекю (то си е още там, още функционира).
Типична поморийска архитектура. С типични съвременни допълнения.
В миналото имаше няколко такива "настенни" карти на Поморие - помня, че съм виждала четири. Днес от тях са останали две - на улица "Самуил" и на още едно място, но там сградата се ремонтира и картата не се вижда заради оградата.
Правени са много отдавна и в някои свои части вече не са актуални - например Малкото солено езеро е почти засипано и застроено, сега е може би една трета от това, което се вижда на картата (овалното синьо петно под табелката).
Модерните забавления не са непознати и тук - деца се развличат със зорбинг.
Черквата "Рождество Богородично" на централния площад - осветена от следобедното слънце (вляво) и от прожекторите си (вдясно).
Отляво на лятното кино "Яворов" - яхтичка стои изтеглена на брега май за вечни времена и едно дръвче е решило да й прави компания.
Тази гледка я помня от много лета.
Музеят на солта - разположен е в южния край на Голямото поморийско езеро.
Вътре в Музея на солта.
Посетителският център на екологичната организация "Зелени Балкани", открит през лятото на 2010 година.
Поморийското езеро е част от Виа Понтика - пътя на прелетните птици между северните части на Европа и зимовищата им в Африка. В този център посетителите могат да наблюдават птиците и да научат още неща за тях.
Някакъв безкрил роднина на птицеконя Пегас беше решил да се отбие на гости при роднините си. Иначе май живее някъде отвъд блоковете на кв. "Свобода", които се виждат на хоризонта.
Бебе корморан, спасено от работещите в центъра.
Покана за вечеря край брега.
Последната ми сутрин за това лято.
Довиждане, мое Поморие! Очаквай ме отново догодина!
Не помня много неща от този първи поглед към Поморие, но при втория градът ме плени. Много години по-късно на бургаската гара ни пресрещна човек на средна възраст, с почтен и приветлив вид, и ни предложи квартира в Поморие. Децата казаха "хайде", натоварихме се на ладата и когато слязохме на една уличка в стария град, приказката започна.
Оттогава се връщам там всяко лято.
Това лято - август 2011 - отидох вече въоръжена с цифров фотоапарат.
Във фонтана на кафе "Маркиза" на централния площад са пуснали две костенурки.
Това е едната, другата е малко срамежлива.
Първият залез от тази почивка - на хоризонта се вижда "Поморие Сънсет Ризорт".
Яворов на своите скали.
А в далечината, почти на хоризонта, се кафенее корабче за разходки.
Така изглеждат корабчетата за разходка (те са две - "Бургас" и "Ния").
Лодките са се приготвили за сън.
А на сушата файтоните чакат желаещите за разходка.
Старото казино не страда от липса на клиентела.
Впрочем, така беше и при първото ми отиване в Поморие. Запомнила съм един сервитьор, който търчеше към кухнята с вика: "Мойте пилци готови ли са?" Сигурно на някоя от неговите маси клиентите са имали желание да ядат печено пиле.
Това някога е било дърво. Днес е дърворезба.
Централният плаж. Но видно място се вее Синият флаг - знак, че плажът отговаря на европейските изисквания за чистота.
Синият флаг се присъжда година за година, не е "наследство" на никой плаж.
Денем това е барче, вечер става дискотека. Има и жива музика.
Хората си придърпват шезлонги, нареждат ги в полукръг и импровизираният амфитеатър е готов.
Ако някой иска да танцува, трябва само да си събуе обувките, за да му е удобно.
Реставрирана и обитаема къща от архитектурния резерват "Поморийски къщи". Балконът гледа към морето, а то е само на някакви си метри от оградата.
В тази беседка съкварталци от крайбрежната улица "Пейо Яворов" обичат да сядат следобед и вечер на приятна раздумка.
Прочутият комплекс "При американеца" води началото си от едно барбекю (то си е още там, още функционира).
Типична поморийска архитектура. С типични съвременни допълнения.
В миналото имаше няколко такива "настенни" карти на Поморие - помня, че съм виждала четири. Днес от тях са останали две - на улица "Самуил" и на още едно място, но там сградата се ремонтира и картата не се вижда заради оградата.
Правени са много отдавна и в някои свои части вече не са актуални - например Малкото солено езеро е почти засипано и застроено, сега е може би една трета от това, което се вижда на картата (овалното синьо петно под табелката).
Модерните забавления не са непознати и тук - деца се развличат със зорбинг.
Черквата "Рождество Богородично" на централния площад - осветена от следобедното слънце (вляво) и от прожекторите си (вдясно).
Отляво на лятното кино "Яворов" - яхтичка стои изтеглена на брега май за вечни времена и едно дръвче е решило да й прави компания.
Тази гледка я помня от много лета.
Музеят на солта - разположен е в южния край на Голямото поморийско езеро.
Вътре в Музея на солта.
Посетителският център на екологичната организация "Зелени Балкани", открит през лятото на 2010 година.
Поморийското езеро е част от Виа Понтика - пътя на прелетните птици между северните части на Европа и зимовищата им в Африка. В този център посетителите могат да наблюдават птиците и да научат още неща за тях.
Някакъв безкрил роднина на птицеконя Пегас беше решил да се отбие на гости при роднините си. Иначе май живее някъде отвъд блоковете на кв. "Свобода", които се виждат на хоризонта.
Бебе корморан, спасено от работещите в центъра.
Покана за вечеря край брега.
Последната ми сутрин за това лято.
Довиждане, мое Поморие! Очаквай ме отново догодина!
Търсене