Отдавна не бях ходила в Несебър. Този път обаче се бях екипирала с подходящи обувки, защото преди пет-шест години краката ми бяха станали на понички от ходене с тънки подметки и висок ток по каменните настилки.
Не, в никакъв случай не искам камъните да бъдат подменяни с асфалт.
Който иска автентично преживяване, трябва да се подготвя за всякакви условия.

Тази гледка сигурно е позната на всички в България. Но сега я снимах аз, за свой личен спомен.

Мелницата също е известен маркер на полуостровния град.
Впрочем, в по-стари времена в Несебър е имало няколко такива мелници. Те са мелели брашното за хляба на несебърци.
 

Крепостните стени бранели древната Месембрия.

Някои месембрийци са живеели в такива миникрепости.


"Свети Йоан Неосветени" не престава да привлича туристи.


А през покрива се вижда небето.


Църквата "Свети Стефан" (новата митрополия).


"Кафе "Месембрия" на площада пред пощата ужасно съблазнително приканва с аркадите и лозниците, огрени от слънцето.


Като влезеш в кафе "Месембрия", не ти се излиза.


"Христос Пантократор" - една от добре запазените църкви в Несебър, атракция за многобройни и многолюдни туристически групи.
Рядко снимана от този ъгъл.


Средновековни бани (терми).


Някои цветя предпочитат да растат не край стена а на нея.


Средновековен хамам.
Когато бях тук предния път, имаше табелка, сега няма.
Добре, че бях запомнила къде е тази сграда и какво представлява.


Изненада в късния август - лястовички на ранна седянка преди заминаване.


Живописна уличка. Една от многото красиви.
А почти всички улички в Стария Несебър са красиви. 


Базиликата "Света София" (старата митрополия).


Лодчицата всъщност представлява покана да посетите два съседни ресторанта.


Тази котва завинаги се е закотвила на сушата.
 

Третата, последна част ще бъде фоторазказ за Поморие.