От зловещия петък, 22 юли 2011, когато един превъртял "рицар" хвърли в шок мирната Норвегия, българските медии се позовават не само на международния новинарски обмен. Техен източник, освен другите "живи гласове", е и един българин, отдавна живеещ в Осло, който стана неофициалният ни кореспондент от потресената скандинавска столица.
Сигурно много хора се питат кой е той. Радвам се, че мога да разкажа нещо за нашия сънародник.
Официална информация - Христо Маников е бизнесмен, който живее в Норвегия от 25 години.
Неофициална информация - Христо Маников е един от моите съученици от XI"б" клас, випуск 1976 на 22 гимназия - София.
Весел, слънчев човек. Природата го е дарила с такава усмихната физиономия, че една от учителките ни редовно го мъмреше да не се смее в час, а той съвсем сериозно й отговаряше: "Ама аз не се смея."

Христо завърши Българската държавна консерватория със специалност пиано. Вероятно думата си е казал музикантският му произход - покойният му баща Добрин Маников беше певец в Русенската опера.
Доста след като завършихме гимназия, узнах, че Ричо, както го наричахме, е заминал да работи в Норвегия. Пак така по неофициалните информационни канали на нашия клас се разбра и че се оженил за норвежка. След доста години, през 2006, когато отбелязахме 30 години от завършване на гимназията, Ричо Усмивката успя да дойде на срещата на класа. Все същият, лъчезарен и ведър, с малко попроменена външност. Но усмивката му си беше съвсем същата.

Макар че в училище лично аз не съм общувала много с него, това не се забеляза на срещата на класа. Посрещнахме го с "бурни овации" (не мога да измисля друго описание), а той разцелува всички, без да прави разлика между близките си приятели от ученическата групичка и другите съученици. Разпитваше всички как са, с какво се занимават, питаше за семействата им. Предразполагаше със сърдечното си и естествено поведение. С радост показваше снимки на съпругата си Ане-Мете и децата - син и дъщеря (за съжаление не запомних имената им).
В онзи момент те живееха от известно време в България, Ричо се занимаваше с бизнес, свързан с Норвегия. Вероятно обаче скоро след това семейството се е върнало в Осло.
И ето сред ужаса, отприщен от един несвестник, чух българин да съобщава за своите сънародници какво става в дотогава мирната северна страна.
Благодарна съм на българските медии, че дадоха възможност на Христо Маников да стане техен неофициален кореспондент там, "на терен". Благодарна съм и на Ричо, че не се сви в собствената си черупка, а протегна ръка през пространството и ефира към родната си страна.
Чакаме те пак тук, Усмивко!
Твоите съученици.