Накъдето и да се обърнеш - рок, рок, рок! Който и вестник да вземеш - на страниците за култура неизменно се интервюират само и единствено рокмузиканти. И всеки от тях, без изключение, неизменно дава акъл как рокът трябвало да се учи в училище, в часовете по музика, как рокът бил истинската днешна музика...
Каварненският кмет Цонко Цонев, който се прочу из цяла България и извън нея с пристрастията си към рока, казва за жена си в едно интервю (цитирам приблизително): "... сега и тя вече слуша правилната музика (подчертаването е мое)." Цонев има защо да бъде известен - защото е наясно какво се иска от един кмет и го прави. И защото - над това трябва да се замислят всички, които драпат да стават кметове - впряга дори личните си вкусове в полза на управляваната от него община. С една дума - умее да мисли. Заради това шапка му свалям. Но вече аман от диктатори на вкусовете!
Какво излиза? Цялостното внушение на медиите днес в България е: "Няма друга музика освен рока!" Звучи ми като ритуалната формула при приемане на исляма: "Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк." С пророци на рока у нас е бъкано. Вече не ям нищо консервирано, опасявам се изпод капака да не изскочи някой български или световен рокдинозавър (банална, но истинска шегичка).
Много ми се иска да запитам обаче - а който не обича на главата му нонстоп да дъни "здрава жица", той какво да прави? Ако някой обича да слуша (или - о, небеса! - да свири) реге например - значи този индивид не е в ред, така ли излиза? И какво ще го посъветват "диктаторите на добрия вкус"? Да се конвертира? Защото иначе, казват те, сто на сто всички (удобно събирателно) ще го обявят за скапаняк, за ретрограден, за мухлясал мозък. Дори - и това ще бъде върхът - за комунист. На едно-единствено основание - защото този индивид не иска да слуша рок.
Много добре ми е известно, че силовото налагане на рока цели да се противодейства на чалгата. Защото тази музика, попфолкът, както "коректно" я назовават, превзе България наред с обезлюдяването й откъм стойностни хора. Всяка музика има аудитория и места, на които най-вече подхожда. Само дето аудиторията на чалгата стана премножко в България, просто "подавляващо мнозинство", както беше едновремешният израз.
Аз не обичам чалга. Понякога, когато ми се иска, слушам и танцувам рок. Харесвам и още някои други видове музика. По регето не съм чак толкова запалена. Просто мразя да ми се натрапват чужди вкусове.
Превъзнасянето на рока си има и историческа основа. В соцдържавата България тази музика "от гнилия Запад" беше тайно занимание, не се гледаше с добро око на слушането и танцуването на рок. Днес сме свободни да слушаме каквото си искаме, без някой държавен орган да ни конфискува материални носители с "вредна" музика. Но "разковаността" ни е много отскорошна. Свободата у нас още не е улегнала, още е слободия - бясно размахване на ръце и крака, въртене на очи, плюскане, наливане и друсане, сякаш знаем със сигурност, че утре някой ще ни изтрие от лицето на Земята с атомна бомба. Така се тъпчем с връхлетялата ни свобода, че не успяваме да я смелим и тя се връща обратно по хранопровода, задръствайки устата като... знаете какво. Още не е приключил пристъпът на гастро-езофагиална рефлуксна болест (обикновено й се противодейства със сода бикарбонат), затова предишното "незаконно" сега все повече е желателно, дори силно препоръчително: "Истинският днешен българин прави това и това, слуша това и това... Не постъпваш ли така, значи си нула, не струваш."
Не ви ли намирисва на меко внушение за автоцензура?
02.07.2011 21:01
Както съм писала в постинга си, слушам рок от време на време, дори танцувам на тази музика, когато ми се иска. Въпросът е друг.
С няколко думи: "Обичам рока, но мразя да ми заповядват да обичам само него."
Защото например обичам и класическа музика, и латиномузика, и италианска естрада, и разни други. Вкусът ми в областта на музиката е еклектичен. Наистина не съм родена САМО за рок - както не са родени и много други в България.
И ме дразни натрапваното мнение, че който НЕ СЛУША и НЕ ВЪЗХВАЛЯВА рока, образно казано, "не е в ред".