Няма такова нещо като лична неприкосновеност. Изпаднеш ли в невъзможност да плащаш сметки и данъци, автоматично се превръщаш в публичен субект. Доходите ти стават обект на “грижи” от страна на държавно назначени синдици. Ето такива мерки е замислила държавата, за да се преодолее едно “невъзможно положение” – че нейните граждани не хранят лакомите й структури и скачените с тях частни “контейнери” чрез безобразно раздути сметки за вода и парно или подплатени с неизвестно какви основания данъци от всякакво равнище.
Много интересно наистина като как ще се получава оцеляването на въпросните длъжници. Защото синдиците щели да прибират половината заплата на длъжника, за да я разпределят към кредиторите му. Известно е защо хората трупат дългове, например към фирмите за комунални услуги. Огромната част от работещите българи получават заплати доста под “средните” (коя зоология роди това животно “средна заплата”!?) и дори ако желаят да бъдат изрядни платци, въпросното упражнение просто надвишава финансовите им възможности. Те обаче имат множество философски възможности да правят екзистенциален избор. Да ядат или да си светят. Да се лекуват или да се топлят. Да се обличат или да се къпят. Да заведат децата си на море или да си осигурят поредната порция надежда за бъдеща пенсия в размер, близък до екзистенц-минимума…
Държавата не пропуска да хвърли и въдичка – десетгодишна абсолютна давност на дълговете, нямало да гони и наследниците да ги изплащат. Направо се полага началото на нов вид спорт – криеница “на вързано”. Чухте ли, букмейкъри?
Но в България има и много хора, които нарочно не плащат сметки и данъци, въпреки че имат финансовата възможност да го правят. Просто не обичат да хранят пеликани.

Публикувано във в. "Свободна мисъл: 
http://sm.a-bg.net/categoria/sedmichnik