Насила само се взима, насила не се дава. А в духовната сфера, основаваща се на познанието, това важи още повече. Акъл с фуния не се налива, казва народът. Трябва сам да си пълниш мозъка. А за да го правиш, е нужно това да те интересува.
Всеобщото средно образование като постоянна цел не е лоша идея сама по себе си. За да израснат децата като дееспособни зрели хора, е необходимо да се запознаят със синтезирания опит на човечеството в основните сфери от живота. Така те се ориентират кое им е най-близко, осъзнават какви способности имат и с какво ще им бъде най-приятно да се изхранват и физически, и духовно, когато станат пълнолетни. 
На български обаче думата "училище" неизменно се римува с "мъчилище". Мъка е да те карат да се занимаваш с неща, далечни на наклонностите и интересите ти. Въпреки че - парадоксално - поне част от тези насила усвоявани познания вършат работа по-късно в живота. Да вземем само един от трудните предмети за много ученици - математиката. Елементарен пример са четирите основни аритметични действия, малко по-сложен - намирането на обиколка и лице на многоъгълници. Дори абсолютно антиматематичен ум би подобрил поне на косъм качеството на живота си, ако умее да се справя с тях.
С дейното съучастие на учителите си учениците вече над 20 години активно упражняват демократичното си право да не бъдат обект на принуда - на принудата да се образоват. "Даскалото е тъпо". "Поради что" - това е вече съвсем друг въпрос. А пък като се логнеш в нета, информация бол, само знания да искаш да трупаш...
Съвременните млади хора плуват в медийна супа - гъст бульон от най-различни съставки с неясно качество. Предпочитат най-лесносмилаемите - визуалните. Базирани на първата сигнална система, телевизията и Интернет имат претенцията не само да информират, но и да ограмотяват. Второто не е лишено от основания, резултатите от медийната ограмотеност обаче не са еднозначни.
Световната мрежа може да даде много на самообразоването. Най-вече, ако човек има система на проучване и знае с каква цел търси дадена информация. Друг парадокс - въпреки че безсистемното трупане на данни по-скоро задръства мозъка, много от знанията, резултат на "любопитство", нерядко са от полза за някоя конкретна работа в бъдеще. Второто важно нещо в интернетското самообразоване е проучването - къде във виртуала има достоверни сведения по конкретната тема. Само че къде пък се създава необходимото за тази цел критично мислене?...
По-старата визуалка - телевизията, успешно конкурира училището, например с каналите на "Дискавъри". Те са стимул за ученици, студенти и изобщо млади зрители да наблягат на чуждите езици (не само на английския). Макар и понякога доста едностранчиви, образователните програми на телевизиите разширяват общата култура на младежите и те ги търсят, за да се развличат именно с тях, а не с екшъни, трилъри, сапунки. Две в едно - неочаквано добра комбинация. Без ирония.
Втората сигнална система забележимо е в отстъпление. Особено сред младата публика. Парчетата от пресата, поставили си задачата да образоват читателя, докато го развличат, нерядко са оставени в ръцете на, меко казано, некомпетентни хора. Резултатът са хаотично писани статии, пълни с всякакъв вид грешки. Същото се вижда и в съпътстващите пресата "окултурители". Наред с белетристиката на Антон Дончев и манифеста за независимостта на България например като притурки към всекидневниците излизат и криминалета от световно неизвестни автори. И първите, и вторите се възприемат еднозначно от купилия ги читател - като допълнение към образованието му.
Гълташ притурки - трупаш акъл. Верно??