Между два свята :: От пънче мениджър не става

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.04.2011 13:18 - От пънче мениджър не става

Автор: armorica Категория: Други

Прочетен: 1283 Коментари: 0 Гласове:

Училището трябвало да създава условия за развитие на ярките индивидуалности, смята образователният министър Сергей Игнатов. Сега образованието по света подготвяло служители, но не и работодатели и мениджъри. Това да му е проблем на световното образование, че и на нашето. Да се обади онзи, който е виждал повече от четири аса в колода карти (изключвам шмекеруването). Няма никакъв, ама никакъв начин всички ученици в даден клас да са заслепяващо гениални, да измислят блестящи идеи, да организират осъществяването им... с една дума, да се изявяват като мениджъри. За да мениджираш нещо, най-напред трябва да знаеш какво искаш да постигнеш. За да знаеш това, трябва да ти е ясно дали ти самият имаш дадености да го постигнеш и по какъв начин може да стане това. А за тази пък цел ти трябват натрупани познания и на първо място самопознание. Така че нека не плюем по сегашната "запомнителна" учебна система, а да запазим от нея важното - на учениците да им се отварят очите за основното в различните области от живота. И да прибавим към него другото - умението да се търсят разрешения на различни житейски ситуации. Умението да се мисли – това е най-важното, което са длъжни да култивират у възпитаниците си учителите, за да носят с право званието учител. Така е постъпвала например Мария Кюри. В определен ден от седмицата тя събира своите дъщери и децата на няколко приятелски семейства (деца на световноизвестни френски физици, химици, математици, историци) за занимания по физика. Задава им задача: „Течността в този съд трябва да се запази топла. Как да го постигнем?“ Учениците й се надпреварват да предлагат какви ли не рафинирани методи. Един дава идея съдът да се увие с вълна, друг предлага да се изолира, може би с материя, която е лош проводник на топлината, и така нататък... Двукратната нобелистка изслушва всички предложения и в заключение казва: „А аз най-напред ще го захлупя.“ Ярките индивидуалности не чакат някой да ги открива и да им развива яркостите - правят го сами. В основното училище имах съученик, син на известен режисьор. Доста често отнасяше забележки, че не внимава в часовете. А той се занимаваше с нещо, което му беше повече на сърце от уроците - пишеше сценарии. Влезе да следва режисура при второто кандидатстване, без бащини протекции. Ако не беше загинал на 26 години (единствена жертва в една автомобилна катастрофа), вероятно би станал доста добър мениджър - защото режисьорът е точно това, мениджър на едно пресъздаване. Та това момче нямаше нужда училището да открива мениджърското у него. Добре, ами който няма пукната дарбица за началник? Него какво, насила ли да го одялкваме? Като в приказките за Харун ал Рашид - насадиш някого на трона, захлупиш му главата с короната и „давай, ти си, цар си“. Колко много са монарсите (= мениджъри и работодатели), оказали се негодни за короните си въпреки факта, че са се родили предназначени да царуват и въпреки полученото "специализирано" образование?! Само един сравнително отдавнашен, обаче доста познат пример. Френският крал Луи XVI, загубил главата си на ешафода, ужасно обичал да се занимава с разглобяване и сглобяване на катинари... Не с „царуване“.
Работата не е да учиш някого как да бъде началник, а да видиш има ли у него умение да действа като началник. Защото - това не бива да го забравя никой във и извън образователната система - за да бъде някой човек работодател и мениджър, трябва да има кому да работодава и кого да мениджира. Опасността от наблягането върху ръководителстването се оглежда във вицовата фраза "много вожд, малко индианец". И в старата поговорка за орела, рака и щуката.

Нагоре