Немислене или по-точно несъобразяване личи в идеите на образователния министър, изказани на дискусия във Варна. Необходима била по-бърза електронизация на училищата. Как, господин министре, като в доста много селища у нас едва-едва мъждука комуникация във вид на допотопни пощенски клончета, а дори телефонът е връх на цивилизационните постижения! Какви лаптопни учебници, какви пет евро? Да напомням ли, че има села, където дори и електричеството е непознато? Там какво електронизиране да търсим? Каруцата пак е пред коня.
Ами ваканцията, горката? Лятната. Била несъразмерно дълга. Хайде на даскало от 1 септември, моля. Пък първият срок ще се къса на няколко парчета. Научили-ненаучили нещо, излизаме във ваканция, забравяме го и после отново „адаптация“ - "под мостовете не шумят реки-и-и..."
Защо не съобразявате учебната година с природните условия в България, господа планировачи? В Южна Европа училището започва от 15 септември - преди това е много горещо, а в горещините кой може да внимава както трябва в урока? В по-северната Европа се учи от 1 септември, да, но там тогава не е толкова горещо, както у нас.
Първите си няколко учебни години изкарах по следния график: първи срок - докъм Нова година, втори - от 10 януари до 1 април, трети - от 11 април до 1, 15 или 30 юни, в зависимост от образователната степен. Когато се заповяда преминаване към два срока, това се отрази неособено добре върху напрежението у тогавашните ученици.
А септември е месец приятен и топъл, чудесен за семейна почивка. Хиляди пъти по-подходящ за такава цел от студения мрачен ноември. Да, би могло да има един-два дни почивка около Деня на будителите - щом възвърнахме към живот този празник, редно е той да се популяризира и учениците наистина да знаят какво празнуват тогава. Но, Боже мой, да влезеш в класна стая, когато първосептемврийското слънце полага топла ръка на рамото ти и те вика навън - това е непоносимо!