Постинг
26.03.2011 22:34 -
Всичко е друго
Ондржей Неф написа "Нещо е другояче" и "Всичко е другояче" - теория на научната фантастика. Позволявам си да кажа: "Всичко е друго". И визирам не научнофантастичните книги, а ненаучно фантастичния наш живот от преди и от днес.
Като малка ходех понякога в Двореца на пионерите. Странно ми изглеждаше, че упорито го наричат "семинарията", че в двора, накъде отстрани, имаше черквичка, приличаща си с двореца, неясно вътре у себе си усещах, че меките линии и раздвижените равнища на зданието трудно понасят огромната пионерска значка, увенчала купола над главния вход, както и изчерпателния, нетърпящ възражение чиновнически надпис на фронтона. Сега, когато вече мисля с отвлечени понятия, ми е чудно и че има "Централен дворец" (сигурно има и периферни дворци)... Но ми идват на ума и цветните стенописи в Стаята на приказките и на други места; и се питам какво ли е станало с тях сега, когато те на свой ред не се връзват с атмосферата, върнала се в сградата заедно със законните стопани. Дано и българското православие, както е с религиите по света, да търси естественото си вграждане в живота тук и сега (простете шаблона) на обикновените българи. Надявам се да е така - заради стенописите, които все пак са вложен човешки труд.
Днес (1991 г.) водя децата си в новия дворец - в Националния дворец на децата. И съгласуваното определение е друго, и несъгласуваното също. А и самото определяемо е различно - крепост на идеолози, анонсираща новото си предназначение с малка табелка на български и на не съвсем правилен английски (вече я махнахме, няма да се излагаме пред братята американци). Конвертирането на крепостта на онази идеология, която години наред беше едва ли не религия, е сравнително лесно. Доскорошните идеокилии приемат ноти, пултове и пиана; обръчи, топки и кукли за театър пълнят стенните шкафове от имитация на черно дърво. Преграждане и разграждане царуват из коридорите и това тяхно царство скоро няма да свърши. Децата попиват естетика сред мраморните стени и "естетика" в опасно неограденото околодворцово пространство - неоградено и от екологичен и уж екологизиран транспорт, и от живописни антипотьомкински етюди в стил "перманент-джипси-чейндж-трейд". Нека лекарите си говорят за редуване на умствени и физически занимания! Градината на двореца, все едно, липсва и на никой фактор не му е до нея. Нека се пропагандира ползата от водни площи в градовете! Около двореца водни площи няма и няма и да има, въпреки че София е разположена в поле, изобилствуващо от минерални извори! За малко да въздъхна носталгично: "В стария дворец децата поне можеха да потичат, да се катерят, да се люлеят..." Национален дворец на децата! С каквито и помпозни и претенциозни наименования да го кичим за пред хората и пред себе си, той си е ерзац, временно убежище, нещо "друго".
Всичко е друго! Както и да прекрояваме бившата семинария и бившия царски дворец, както и да преосмисляме бившите партийни домове и бившия мавзолей, както и да се мъчим да оживяваме мъртвото парково пространство около паметника на една армия (освободителка или завоевателка - вече само дяволът знае), все едно, всичко това е строено с предназначението си, което няма как да бъде изтрито. Не смея да се запитам докога ще трае ахасферствуването на българската култура в ателиета под наем? Ще имат ли някога край махленските по неволя разправии между юрисдикцията и музейното дело, между инкубатора на музикалната ни слава и хазната на книжовността ни... Да бяха само те! Всяка институция се бори със зъби и нокти за "жизнено пространство" и тъй като въпреки всичко съм убедена, че "битието определя съзнанието", тази палеолитна борба за физическо оцеляване неизбежно ще наложи отпечатъка си върху онова, което все още се нарича "българска култура", ще допринесе за разкултуряването на тази българска култура (да не кажа по-директната българска дума) и всичко все повече ще става "друго".
Външно нещата се променят. И то много осезаемо. Но както казва Танкреди Фалконери: "3а да остане всичко както си е, трябва всичко да се промени."
Ако отнесем тези думи към нас и нашия живот, парадоксът може и да излезе верен.
P.S. 2011 - а сега как е? Другото стана ли още по-друго?
Ако отнесем тези думи към нас и нашия живот, парадоксът може и да излезе верен.
P.S. 2011 - а сега как е? Другото стана ли още по-друго?
Няма коментари
Търсене
