По-големичките сред вас, колеги блогъри, сигурно си спомнят покойния Стефан Воронов и песента му "Вечерен зов":

"Над дърветата изгряват
светлините на града.
Аз те викам тази вечер -
изгрей и ти като звезда."
   Помогнете ми да си възстановя целия текст на пародията на тази песен. Ето какво си спомням от него:  
"Представи си, стрино Пено,
живо пиле да умре.
После пак да се съживи
и да почне да кълве. Кон излезе на полето,
вдъхна въздух и умря.
Възкачи се на небето
и какво ли там видя?   Мисли плуват по реката и пощипват зеленчук.
Кътник на конец се клати
и се оригва на суджук.
Две кебапчета крилати
христоматия четат.
Скелет костите си клати
и ги слуша как дрънчат."

Знаете ли още куплети?

че си го забравила. Егати простотията! А Стефан Воронов беше като Андрей Баташов - благородник, потомък на графски род. Мир на праха и на двамата!

сещам се за две поправки:

...живо пиле да умре.
После пак да се СЪВЗЕМЕ...

Кон излезе на полето,
ГЛЪТНА въздух и умря...


И наистина си е адската простотия, хаххххх!
-----------------------------------------------------------------------
frog

А някой помни ли ........ разложен тип се носи по паважа, под звуците на счупен саксофон. Кокошките нападнаха бустана, изкълцаха на зелето кочана, и чак когато нищо не остана, бустанското плашило ги съзря ..........