Постинг
24.02.2011 21:45 -
Болят ли нишките на спомена
"...и взе внимателно да го вдига над кутията все по-високо и по-високо,
и се виждаше как от дебелия сив диск се проточват тънки белезникави нишки, изтъняват, късат се една след друга..."
("Бръмбар в мравуняка") Проклето късане! Животът е съставен от него. И колкото и да си самовнушаваш, че е така, не спира да те боли. Единствената константа в живота е вариантността му. Загубваш нещо, но спечелваш друго. Един човек си отива, но идва друг. Една радост угасва, но светва друга. И въпреки това боли!!! Ужасно боли липсата на отишлото си. В морето има и други риби, да но без тази риба морето е празно! Колкото и да е костелива, колкото и да е хлъзгава, колкото и да е невзрачна. Ако по някакво чудо доплува отново в дните ти, може да се окаже абсолютно невъзприемаема. Абсолютно далечна - както е била невероятно близо. Абсолютно безразлична - както те е галел втренченият поглед на огромното й око. Може да е било илюзия - близостта, погледът... Самоизмама. И все пак - благодаря ти, че съществуваш! Бъди щастлива, рибо! Не мога да те нарека моя, защото никога не си била моя. Затова не съм те загубила.
и се виждаше как от дебелия сив диск се проточват тънки белезникави нишки, изтъняват, късат се една след друга..."
("Бръмбар в мравуняка") Проклето късане! Животът е съставен от него. И колкото и да си самовнушаваш, че е така, не спира да те боли. Единствената константа в живота е вариантността му. Загубваш нещо, но спечелваш друго. Един човек си отива, но идва друг. Една радост угасва, но светва друга. И въпреки това боли!!! Ужасно боли липсата на отишлото си. В морето има и други риби, да но без тази риба морето е празно! Колкото и да е костелива, колкото и да е хлъзгава, колкото и да е невзрачна. Ако по някакво чудо доплува отново в дните ти, може да се окаже абсолютно невъзприемаема. Абсолютно далечна - както е била невероятно близо. Абсолютно безразлична - както те е галел втренченият поглед на огромното й око. Може да е било илюзия - близостта, погледът... Самоизмама. И все пак - благодаря ти, че съществуваш! Бъди щастлива, рибо! Не мога да те нарека моя, защото никога не си била моя. Затова не съм те загубила.
Няма коментари
Търсене
