Раздялата с цел разнообразяване тук не ме интересува. Тя си е ясна. Домъчнява ти за партньора след известно време, прекарано поотделно. Но има и раздяла "по целесъобразност", колкото и тъпо да звучи. Тя е, за да останат двамата заедно. За да продължат да имат семейство.
Някои не приемат това за семеен живот. Но той Е. Да се отделиш от най-близките си, за да можете да останете едно цяло, е най-голямата жертва. Дори да не изглежда така. Дори да не поражда мъчителни чувства.
Няма как страничните завистници да не подметнат: "Тия пък света изръшкаха, единият тук, другият там, нека им е зле..." Да, може и да бъде забавно, разнообразно, привлекателно. И е такова, защото има някъде един остров - един дом, който е техен. Създаден от тях двамата. За семейството.
Колкото и да е наложителна раздялата, няма как да не им домъчнее един за друг. Той иска да си я сгушка, да си й направи едно-две суплесчета, да си я метне на рамо, да си я закичи на ревера... Тя си мечтае да чуе как гласът му я нарича "мъничката ми женичка" (колкото и едричка да е в действителност)...
Ако единият е изпаднал временно в беда, другият продължава да тика - или да влачи - двуколката. Докато удареният събере сили и се съвземе. За да продължат тогава двамата заедно.
Да, това е семейството.