Мрат си от напън за модерност всички наши публично говорещи. Де що става или има да се прави в Република България, "се случва". Ето и Росен Плевнелиев, отговарящ за благоустрояването на родината ни, наскоро разпалено обясняваше пред телевизионните камери, че "магистралата трябва да се случи".
На мене ми беше интересно да ходя на училище. Там се научих да мисля върху значението на думите. Научих каква е разликата между процес и събитие, между действие и предмет. Научих се как да се изразявам фактологически правилно. Как да съчетавам глаголите и съществителните с оглед на това, което обозначават. Тоест - в зависимост от смисъла им.
Но явно ще трябва да си изхвърля дипломата от прогимназията. Защото излиза, че знанията ми са остарели. Не са актуални. Вече във всяко изречение сказуемото се заменя с универсалния глагол "случва се". Ако "обучението се случва в тримесечен срок", това някак може да се преглътне със солидна доза кикот. Но все още не ми става ясно как би могъл "да се случи" какъвто и да било материален обект (например магистралата, за която говореше министърът). Идват ми на ума само три метода, абсолютно безотказни - с магическа пръчка, с лампата на Аладин или по заповед на приказната щука. Цвък! и магистралата се случи!
Плевнелиев явно вече си е изхвърлил дипломата от тоталитарното основно училище. Лошо няма, модерността винаги се приветства. Пардон, "винаги е приветствана" (начин на изразяване, упорито втълпяван ни от "модерните" медии). Лошото е другаде - че демократическото училище, където ходят сегашните български деца, не дава никакви знания. Съответно не поражда желание да внимаваш в час, за да научиш нещо. А оттам произтича и нежеланието да го посещаваш.
"Non scholae sed vitae discimus", казвали древните римляни. "Учим не за училището, а за живота." Не оценките са целта на обучението; целта е да усвоим един комплекс от основни знания и умението да си служим с тях в практическия си живот. Ако усвоим тези знания и това умение, ще знаем по-нататък как и къде да търсим необходимите ни последващи знания и умения, които да ни служат в новите етапи от живота ни.

Налагат се клишета, като цитираното "случване".
И живият, сочен и гъвкав език отстъпва на баналността, шаблона и безличието. Така и хората ставаме безлични и скучни. Сухи, сухари, общуването също се банализира.

[quote=sande]Налагат се клишета, като цитираното "случване".
И живият, сочен и гъвкав език отстъпва на баналността, шаблона и безличието. Така и хората ставаме безлични и скучни. Сухи, сухари, общуването също се банализира.[/quote
Изчезва смисълът на думите. Колкото повече се разтяга той, за да обозначават повече неща, толкова по-нищонезначещи стават