"Някаква птица чурулика съвсем сама в някоя пуста гора... Ако никой не я чуе... чуруликане ли е това? И възможно ли е да чурулика сладко една съвсем самотна птичка, ако зад някакъв лист не се е скрило ухото на някоя друга птица?
Заеха се и учените да кажат нещо и се объркаха. Те ще ми говорят за любов!... Децата знаят повече от тях.
Едно цвете е казало: „Любов ли? Това съм аз". Просто да пощурееш от подобни приказки. ... Някой лодкар ще пусне веслата, ще избърше челото си и няма да може да каже нищо. Може би тъкмо това е любов. Но дали това е любов. ...
Докато имаш нещо в себе си и не е нужно да го кажеш, пазиш си го и си спокоен. Гориш... Топиш се... Ти виждаш това. И вместо да плачеш, удряш го на песен. Ти си пиян, макар да не си пил дори вода!
За това „нещо" трябва да издълбаеш в себе си една яма, да го заровиш. И каквото ще да става. Никому нищо не обаждай. Остави го да те изгори. Ще знаеш, че чезнеш полека-лека от болест, чието име не знаеш. Но ще знаеш, че е болест, която те прави хубав. Разхубавяваш се и умираш... И когато ще мислиш, че умираш, болестта ще е минала. Ще бъдеш жив, но ще бъдеш и грозен. Ти ще си погрознял ужасно. Наистина... това ли е любовта? Който люби, не може да го каже. А който не люби, не знае това."
Мeнелаос Лундемис, "Едно момче брои звездите"
04.01.2011 19:30
Поздрав!
Благодаря за споделените Ви мисли!
04.01.2011 20:09