Иска ми се да не им вярвам, но няма начин. И все пак лъжат. А всъщност може би не. Казват истината за момента, в който са направени. А дали е било така  в предишния момент? Било ли е така и в следващия? Може би аз се лъжа, когато ги гледам. Дано да е така.

Сякаш някой те е плиснал с разтворен кармин. Кожата ти е прозрачно бяла, макар и изгоряла от слънцето. Всеки прилив на кръв към лицето се вижда съвсем ясно. Дано да е било само за тогава. За онзи момент, запечатан от светлината върху... щях да напиша "сребърния хлорид", но цифровите фотоапарати работят с други носители.
         Устните ти изглеждат подути. Дано да е само от студа. В онзи момент. Или от дълги целувки с любим човек. Дано да не е от друго.

Най-много ме тревожат очите ти. Вперени в обектива така, сякаш викат за помощ. 
         Дано само да си въобразявам.