Не исках да прочета за смъртта му. Но и за други неща. Които - сигурна съм - ще изпълзят в жълтата преса още преди тленните му останки да намерят вечния си покой.

Не чета жълта преса. Дори ако ми стане много скучно (което ми се случва извънредно рядко). Не ми се иска да видя по вестникарските сергии тлъсти черни заглавия, вонящи на пикантерия.

Всеки има тайни в живота си. Неща, за които предпочита да останат достояние на ограничен кръг хора. Дано няма душевно низки хора сред близките на Андрей Баташов, които да продават за жълти стотинки парченца от душата му.

И аз днес си мислех за това. И за тлъстите заглавия, които вече изпълзяха - още докато беше в болницата.
Бог да го прости!

Главата ми не го побира, как можа да си отиде. Майната им на всички жълти преси (с извинение, но се ядосвам като се сетя каква кал се лее), жалко за прекрасния актьор! Бог да го прости и вечна му памет!

тъжно е:)