Преди около век и половина Маркс и Енгелс бяха формулирали представата си за човека в бъдещото социалистическо общество. Преди обяд ще сече дърва или ще строи къща, следобяд ще пише стихотворение или ще рисува картина, а вечер за почивка ще пее песни, на които сам е съчинил музиката и текста, и ще си акомпанира на някакъв инструмент (който може и сам да е измайсторил). Това беше представата за "всестранно развита личност" - човек, проявяващ способности и в материалната, и в духовната област, който да може да върши всичко. 
Като представа е много привлекателно. Защото у всекиго дремят някакви творчески способности, дори да са изключително малки и слаби. И всеки изпитва удовлетворение, щом изпод ръцете му излезе нещо макар и дребно, но създадено лично от него. 
Творчеството във всекидневието може да стане спасителна котва, извор с лечебна вода за нервите, разнебитени в битката със света. И никак не е случайно, че в целия западен свят - към който вече спадаме и ние, българите - са извънредно популярни занимания като правенето на хартиени фигурки оригами и караоке клубовете, курсовете по рисуване или грънчарство и театралните кръжоци. Дори когато пришиеш няколко пайети на някоя позабравена блузка, създаваш нова дреха. И ти става радостно. 
Може да стане страшничко обаче, ако представата ни порасне по-голяма от нас. Ако решим, че бликащото ни съзидание се съизмерва само с дебита на големия йелоустоунски гейзер. На прост език казано - ако не разберем дали и колко талант притежаваме.  
В Америка спукването на балона "творческо его" е отразено в стотици, може би дори хиляди създадени досега филми, пиеси, книги. Които са стотици, дори хиляди пъти по-малко от действителните случаи на разтърсващо отрезвяване. В днешно време ние в България също имаме възможност да вкусваме до насита и от опияняващото вино на креативния екстаз, и от стряскащата зелева чорба на осъзнатата реалност. Доказването вече се отърва от доста бариери. Вървиш по улицата и подритваш пробни камъни за таланти. Напишеш книга - тръгваш по издателствата, композираш песен - понасяш демоверсия към звукозаписните студиа... Инкубатори за шедьоври се рекламират едва ли не на всеки ъгъл. Е, сега вълшебният ключ не са толкова връзките, а по-скоро - и почти изключително - вездесъщите финикийски знаци. Особено ако стане ясно, че на създаденото от теб му липсва уникалността, присъща на художествените творения. 
Искаш да си начешеш крастата - моля, заповядай! Но на собствени разноски. А последната дума ще има пазарът. В някои по-"благодатни" жанрове на изобразителството проблемите се разрешават от меценати, склонни да разменят имитации на чувства срещу създаване на мечтан имидж. На прост български казано - намериш ли чичко-паричко, смятай се "звезда", без значение от кой пол си. 
Ето в този род врътки вече наистина ги настигнахме американците.