Сто двадесет и две. Толкова години вече е факт Софийският университет "Свети Климент Охридски", съществуващ от 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс към софийската Първа мъжка гимназия. Но сега, изглежда, е дошло времето за обратно броене. С надежда като по магия да се върнат времената на спонсорите от ранга на Евлоги и Христо Георгиеви. 
Какво ли не опитваха ръководителите на Алма матер, за да не потъва университетът в бурното море на кризата. Но работата не е в количеството пари, с които разполага ръководството, а в начина на тяхната употреба. 
Повече по темата можете да прочетете във в. "Пари" в понеделник, 4 октомври 2010:

"...Четири пропуска в управлението на държавните вузове: 
1. Академичният съвет и ректорът решават всичко - от учебната програма през стопанската дейност на университета до заплатата на чистачката. 
2. Няма дългосрочно планиране на приходите и разходите. 
3. Няма кой персонално да отговаря за маркетинговата стратегия на университета. Рекламата на висшето училище също е на заден план. 
4. Разчита се почти изцяло на държавна субсидия. Собствените приходи са много малка част от общите. В повечето университети с държавно участие в Англия например държавните пари са само около 1/3 от всички приходи на вузовете."

Завърших СУ "Свети Климент Охридски" 1988 година, когато се честваше 100 години от създаването му. Това бяха най хубавите години в живота ми. Не само защото бях млада и студентка, а защото общуването с високо подготвени, интелигентни и ерудирани личности в лицето на професори и доценти променяше мисленето ми. Благодаря им.

Аз също съм завършила СУ, малко по-рано от вас. И моите студентски години там бяха едни от най-хубавите. И досега си спомням с добро чувство за тях.