Днес, 30 септември, е Международният ден на преводача. На тази дата е починал светецът, смятан за покровител на преводачите - свети Йероним Стридонски.
Почитат го и археолозите, архивистите, библиотекарите, учениците, студентите, енциклопедистите.
Евсевий Софроний Йероним (Стридон, Далмация, ок. 347 г. - Витлеем, 30 септември 420 г.) превежда Библията от гръцки и еврейски на народен латински между 383 и 406 г. Този превод е известен под името Vulgata (Вулгата). Направен е по поръчение на папа Дамас І.
Най-напред свети Йероним ревизира по-стария латински превод на Новия завет - Vetus Latina (Ветус Латина). През 382 г. се установява във Витлеем, за да усъвършенства знанията си по еврейски език, и превежда Стария завет от еврейски, като го сравнява със старогръцкия превод Септуагинта ("Преводът на 72-та мъдреци"). Завършва колосалния си труд около 405-406 г.
Свети Йероним е един от шестимата латински отци на Църквата наред с Тертулиан, свети Киприан Картагенски, свети Амброзий Медиолански (Милански), свети Августин (Аврелий Августин Хипонски) и свети Григорий Велики (папа Григорий І). Почитат го много християнски църкви - католици, източноправославни, англикани, лутерани, древноизточните църкви (арменска апостолическа, етиопска православна, коптска православна и др.).
Обявен е за блажен през 1747 г. от Бенедикт ХІV, канонизиран през 1767 г. от Климент ХІІІ.
"Свети Йероним" от Теодорих Пражки, картина в манастира "Света Анежка (Агнес)" в Прага, ок. 1365-1367.
Ето какво казва св. Йероним за превода:
„Преводът от един език на друг, ако е направен дума по дума, скрива смисъла, така както гъстите бурени скриват младите кълнове. Робувайки на падежите и фигурите, стилът, вместо да изрази с малко думи кратката мисъл, едва успява да я загатне, въпреки дългите криволици и парафрази. За да избегна този недостатък, преведох ... свети Антоний така, че дори и нещо да липсва от думите, нищо да не липсва от смисъла. Нека други да ходят на лов за срички и думи; ти търси мислите. Няма да ми стигне цял ден да изредя казаното от всички автори, превеждали съобразно смисъла. Достатъчно е да спомена Иларий, превел от гръцки на латински похвалните слова на Йов и много трактати на псалмите. Вместо да се придържа към приспивната буква и да се измъчва с натруфен превод, както правят невежите, той е пленил, така да се каже, идеите и ги е предал на собствения си език с правото на победител."
(цитатът е копиран от материал на агенция КРОСС)
Откъси от интервю на Елисавета Кузманова, дългогодишна преводачка, пред информационната агенция КРОСС (29 септември 2010):
"Преводачи винаги ще има, защото нищо, включително и компютърът, не може да замести живия превод. Това е моето мнение. Независимо, че се учат много езици, което е хубаво, ще има нужда от преводачи, защото по този начин контактът между хората е много по-лесен и хората много повече научават за другите, за себе си и какво е положението, и как живеят, и всичко останало, за живота като цяло. Благодарение на това, че могат да четат едно произведение на езика, на който е написано произведението, става всичко това. Но например поезия не може да се превежда от нещо друго, освен от човек. Това е нещо, което е душа, сърце. Не говоря, че при превод на други неща не се влага същото. Но това, че се знаят много езици, не е пречка да има по-малко преводачи. (...)
Навсякъде преводачът има отговорност, но в един художествен превод може да оставиш вратата отворена, да сбъркаш и няма да е страшно, докато в техническия, ако не го преведеш точно, така, както е направена машинката, ще стане лошо. (...)
Превод не се прави направо на компютър. Може да се направи на компютър, но трябва след това да има редакции - една, две в зависимост от трудността на превода.
Но днес не се пише на ръка, на машина, а се пише на компютър. Това е прекрасно, защото се спестява много повече труд, наистина труд и време се спестява. Но понякога това подвежда. Написваш го на компютъра на бърза ръка и смяташ, че си готов. (...)
Освен това трябва да обичаш превода. Ако не го обичаш, не става. Сега вече има толкова много училища, където се учат езици, и е хубаво, когато се преподава езикът, да се стига и до превода.
А понякога аз се привързвам към някои по-стари преводи - защото чрез тях за първи път съм се срещнала с дадена книга, която ми е станала любима.