По случай Международния ден на музиката - 1 октомври.
Антонин Дворжак е един от най-известните чешки композитори, ученик и последовател на Бедржих Сметана. Славата му става причина да бъде поканен в Съединените щати, за да заеме поста директор на Националната музикална академия на страната. По време на тригодишния си престой в Щатите (1892-1895) Дворжак написва едно от най-популярните си произведения, обичано в цял свят. Това е неговата Девета симфония.
Симфонията № 9 в ми минор, наречена още "Из Новия свят", е композирана през 1893 г. Тя е една от най-изпълняваните в репертоара на съвременните оркестри.
Дворжак се интересува от музиката на индианците и негърските спиричуъли, които чува в Америка. При пристигането си в Щатите заявява: "Убеден съм, че бъдещата музика на тази страна трябва да се основава върху така наречените негърски мелодии. Те могат да дадат база за сериозна и оригинална композиторска школа, която да се развие в Съединените щати. Тези красиви и разнообразни теми са продукт на американската земя. Те са народните песни на Америка и вашите композитори трябва да се обърнат към тях."
Написването на симфонията е възложено от Нюйоркската филхармония. Премиерата й е на 16 декември 1893 г. в "Карнеги Хол" под диригентството на Антон Зайдл. В статия, публикувана предния ден, 15 декември, в "Ню Йорк Хералд", Дворжак подробно обяснява как музиката на индианците е повлияла върху неговата симфония: "Всъщност не съм използвал никоя [индианска] мелодия. Просто написах оригинални теми, въплъщаващи особеностите на индианската музика, и използвайки тези теми като субекти, ги развих благодарение на всичките ресурси на съвременните ритми, контрапункт и оркестров колорит."
В същата статия композиторът съобщава, че смята втората част на симфонията за "скица или проект за по-нататъшно произведение, или кантата, или опера... която ще се базира на "[Песента на] Хаяуата" на Лонгфелоу." (Дворжак обаче не написва такава творба.) Освен това той пише, че скерцото в третата част е "подсказано от сцената на празника в "Хаяуата", където индианците танцуват."
Колкото и да е странно, пасажите, които съвременното ухо възприема като музикален идиом на негърски спиричуъли, може да са били писани от Дворжак с намерение да възпроизведе индианска атмосфера. През 1893 г. в едно интервю за един вестник се цитират думи на композитора, който казва: "Открих, че музиката на негрите и на индианците практически е идентична" и че "музиката на двете раси показва забележителни прилики с шотландската музика". Повечето историци смятат, че Дворжак тук говори за пентатониката, типична за всяка от споменатите музикални традиции.
През 2008 г. в статия в сп. "Кроникъл ъф Хайър Едюкейшън" видният музиковед Джоузеф Хороуиц настоява, че негърските спиричуъли са оказали силно влияние върху деветата симфония на Дворжак, като цитира интервю на композитора от 1893 г. пред "Ню Йорк Хералд": "В негърските мелодии на Америка аз открих всичко необходимо за една велика и благородна музикална школа."
Въпреки всичко това обикновено се смята, че подобно на другите творби на Дворжак, и тази симфония има повече общи черти с народната музика на родната му Чехия, отколкото с тази на Съединените щати. Според мнението на Ленард Бърнстейн това произведение има наистина многонационална основа.
Премиерата на симфонията в "Карнеги Хол" преминава с безкрайни овации. След края на всяка част избухват шумни аплодисменти и Дворжак се чувства задължен да стане и да се покланя. В писмо до издателя си Шимрок съобщава, че "нямаше как да се измъкна и трябваше волю-неволю да се показвам".
Твърди се, че темата от втората част - ларгото - е адаптирана от песента "Отивам си у дома", написана в стил спиричуъл от композитора Хари Бърлей, с когото Дворжак се е запознал по време на престоя си в Америка, по стихове на Уилям Армс Фишър, но в действителност песента е написана от Фишър въз основа на темата от ларгото на Дворжак. Ричард Таръскин обаче заявява, че не е известно дали вече не е съществувал спиричуъл, използван от Дворжак. Но със сигурност се знае, че мелодията става извънредно популярна.
Отпечатаната партитура, която днес е най-изпълняваната версия, показва някои разлики в сравнение с ръкописа на Дворжак. Диригентът Денис Вон обаче взема оригиналната версия във вида, в който е написана от композитора, и я изпълнява за първи път на 17 май 2005 г. с Лондонския филхармоничен оркестър в "Ройъл Албърт Хол" в Лондон.
Четвъртата част на симфонията - алегро кон фуоко (с плам) - също е много известна и обичана. Често я наричат "Песента на каубоя".

Паметникът на Дворжак в Ню Йорк, близо до мястото, където е бил американският му дом. Сградата е разрушена въпреки протестите на много видни личности, включително тогавашния чешки президент Вацлав Хавел, които са настоявали сградата да бъде запазена като паметник на културата. Днес на този адрес - Източна Седемнадесета улица номер 327 - се намира защитен дом за болни от СПИН.

че ме зарадва ! Усмивка!

http://www.youtube.com/watch?v=k4yUeb06QfY
http://www.youtube.com/watch?v=O9AUhoQZOrw&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=fc8F4TKxlyg&feature=related

Сещам се сега за нещо, което привидно няма връзка с Дворжак и неговата симфония.
Някога, доста отдавна, гледах сериала "Богат, беден" по романа на Ъруин Шоу. Там Ник Нолти играеше по-малкия брат, вироглав и винаги попадащ в беля. По едно време той се ожени и веднъж каза на жена си: "Знаеш ли, всеки път, когато спя с тебе, забравям по едно лошо нещо от живота си."
Така става и с мене, когато посвещавам време на любимата си музика. И когато науча, че още някой обича това, което обичам и аз. Душата ми се очиства от калта, с която понякога я задръства животът.

Само светлина !