Реших да наваксам откъм световна култура и седнах да гледам "Аризонска мечта". Дотогава познавах само симпатичната му мелодия. И докато я слушах за последен път да се изнизва заедно с финалните надписи, не можах да не се запитам за кой ли път: "Ама американците наистина ли се държат така?" Имам предвид реалните американци в "reall-life" ситуации.
Наистина ли вразумителните им усилия се състоят във взаимно крещене? Наистина ли в отношенията помежду им задължително се включват размяна на шамари и на изтънчени (или недотам) взаимни оскърбления? Тия хора не си ли говорят? Просто така, тихо и кротко? Не им ли е известно, че крещенето може само да разяри някого, но не и да го убеди?
Ако някой е имал повечко вземане-даване с реални американци, може ли да ме осветли?
23.09.2010 14:17
Много добре ми е известно кой е сценарист и режисьор на "Мечтата". Но тук говоря ("... не можах да не се запитам ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ" - цитирам постинга) за последованието. Преди филма на балканския режисьор гледах един "чисто" американски филм, точно една вечер преди "Мечтата" - писан, продуциран и режисиран от американци. Там две "чисто американски" тийнейджърки взаимно си крещяха обиди и си разменяха шамари. И това не е единственият филм за всекидневието на американците, в който съм виждала подобни сцени. Ето от това ми извират "великите изводи".
Пишете "който е имал вземане даване с реални американци" - вие не сте ли?
И само за сведение - предпочитам да залягам не на чалгата, която не понасям, а на класическата музика.
И за честта на балканците се надявам те пък да не са от първия до последния само крещящи идиоти.
Но Съединените Щати са голяма държава. Сигурна съм, че не можем да сложим всичките им жители под общ знаменател.
Тези представители, с които аз общувам, са по ръководните постове в големи корпорации. Сигурна съм, че тамошните бачкатори са същите бай Ганьовци като нашите - и крещят, и миришат, и псуват, и плюят през изпочупени зъби ;)