Не сме мравки, ама все пак в общество живеем.
Една приятелка реши да участва в конкурс за есе. Хубаво. обаче той бил само за журналисти. А тя не е.
Обясних й, че няма да я допуснат до участие, но тя е твърдо решила да участва. Евентуално щяла да излъже, че работи в местния вестник (от различни градове сме). "Не ми пука от правилата, живея както си искам, не плащам данък обществено мнение, всеки има право да си изкаже мнението" - горе-долу това ми написа. 
Да, у нас вече има свобода на словото. Само че има и правила. 
Нещо ме хванаха лудите и ето какъв мейл й пуснах:

"Това, което се опитвам да ти внуша, не е свързано с данък обществено мнение, защото и аз не се тревожа особено какво мнение има за мене някой си - независимо дали ми е роднина, колега, приятел, съсед или абсолютно непознат. Не ме интересува кой какво си мисли например за външния ми вид, за заниманията ми, за начините, по които прекарвам свободното си време. Но аз спазвам правилата за поведение в обществото. Държа се така, че да не вредя на околните, да не вредя и на собствения си живот, защото той е скъп не само на мене, ами и на роднините ми, за които съм единствена (дъщеря, снаха, майка). Но ако моите действия влияят върху живота на някой друг човек, тогава ще ме е грижа какво може да си помисли този човек. С една дума, съобразявам се с хората. Защото искам и те да се съобразяват с мене. "Каквото не искаш другите да ти правят, и ти не им го прави." 
Ние сме хора и живеем в общество. Ти също живееш в това общество, не си сама сред гората, където няма никой освен тебе и можеш да си правиш каквото поискаш. И животните си имат общества и спазват правила - например мравките, пчелите. Много от животинските видове са организирани във вид на общества и ако някой индивид там не спазва определените правила, бива изгонен или убит. 
Абсолютно права си, че всеки сам отговаря за делата си. Но делата на всеки човек се отразяват върху живота на околните - ето това не бива да забравяш. 
Говоря ти обаче за нещо друго - когато неспазването на правила застрашава живота ти. Ако няма правила за движението по пътищата например, колите ще фучат както си искат, ще се блъскат на всеки двеста метра. Не знам дали се интересуваш от новините по телевизиите и радиата, но ако се заслушаш или загледаш, ще видиш колко много катастрофи стават от неспазване на правилата. Не спират на знак "Стоп", изпреварват там, където е изрично указано, че изпреварването е забранено, на хлъзгав път карат със скорост, превишаваща указаната безопасна скорост. Хората са се погрижили да създадат правила, които, щом ги спазваш, ще пътуваш безопасно, няма да има риск да загубиш живота си. Но не - самонадеяните джигити юрят с двеста километра в час, защото "вижте ме кой съм, вие сте нищожества, аз съм над вас"... И се извисява нагоре, към Онзи, който е над всички ни. Без време. На двайсет-трийсет години, И повлича със себе си жена, дете, родител, приятел - който е имал неблагоразумието да се качи в колата с него. 
Самонадеяността и незачитането на правилата създава пречки в живота на човека! 
Когато се видяхме последния път, ти ми се оплака от поведението на твоите братовчеди. Те са нарушавали правилата за държание на обществени места и изобщо правилата за общуване между хората. 
Правилото е, че в обществения транспорт не се пуши - те са запалили цигара. 
Правилото е, че не бива да се държиш грубиянски с другите хора - те са закачали пътниците и са им говорили неприлични неща. 
Правилото - най-накрая - е, че не може да отнемаш на някого храната и парите, а те са изпили кока-колата на сина ти и са му взели парите от джоба... 
С една дума - братовчедите ти тогава са нарушили много правила. 
Оправдано ли е поведението им? 
В последния си мейл пишеш "живея живота си както си искам и както го разбирам" - по същия начин са постъпили и братовчедите ти в онзи случай. Направили са това, което им се е искало да правят в онзи момент, защото така са разбирали - че щом искат да пушат в автобуса и да говорят цинизми на пътуващите там жени, имат право да го правят... 
Ти си се почувствала неудобно - както сама ми каза - заради това, че поведението им те излага. Ами точно това е "данък обществено мнение"! Тоест, на тебе не ти е било безразлично какво ще си помислят пътниците в този автобус за вас.
Поведението на твоите роднини ти е нанесло морални вреди. Замисляла ли си се, че и твоето поведение може да нанася вреди на живота на някой друг човек? 
Ако наистина не ти пукаше от общественото мнение, щеше да се смееш одобрително на лафовете им и да запалиш цигара наред с тях. Ето това наричам аз "да не ми пука от общественото мнение"... Но ти не си го направила. Защо? Няма нужда да ми отговаряш. 
Извинявай, ако съм рязка, но ти, както изглежда, не съзнаваш какво означава да живееш в общество.
Гледала ли си състезанието "Стани богат"? В правилата му (имаше ги на сайта на съответната телевизия) беше записано, че не могат да участват хора, чиито роднини работят в тази телевизия. Защо? Защото има напълно реална възможност те да научат отговорите чрез роднините си и това би им дало нечестно предимство пред останалите играчи. А когато участваш в състезание, трябва да играеш честно, само с това, което ти самият знаеш, а не с "подсказване". Такова е основното правило на всяко състезание. И на всеки конкурс - защото "конкурс" е френската дума за "състезание". 
И така, в "Стани богат" един човек отговори на най-трудния въпрос и спечели голямата награда, но се наложи след това да я върне, защото се разбра, че дъщеря му работи в тази телевизия. Той наруши правилата и беше наказан. 
Ти, разбира се, ще участваш в онзи конкурс, пък каквото стане... Нито ще те пратят в затвор, нито ще те гонят отнякъде, нито ще те глобяват..." 

Сигурно много от четящите това ще изпухтят и ще си кажат: "Тая пък седнала да ни занимава с азбучни истини, това на всички им е известно." Само че, изглежда, не е. Или поне на много хора не им е било изложено по такъв начин.
Моята приятелка със сигурност ще постъпи както си знае. Просто най-вероятно няма да я допуснат до участие, щом попитат в съответния вестник и установят, че тя никога не е била негов кадър или сътрудник.
Но здраве да е! От едно плясване през ръцете никой не е умрял.