"Що така, бе, Миме"-та, се дърлите из блога? Размахвате словесни гьостерици и огнехвъргачки, щом решите, че някой се бил мислел за еди-какъв си, или когато видите, че гледа на нещата различно от вас. Защо? Непременно ли ви трябва някой, по когото да плюете? Само "шокането на репи" ли за вас означава, че сте живи? Че сте нещо и струвате нещо?

Злобата е киселина, разяжда най-напред съда, който я съдържа.

Никой не ви е назорвал да пляскате и да се прегръщате. Но и никой не е издавал изрична заповед "Бой по съблогъра!" Като унижавате другия, не въздигате себе си - точно обратното.

Един сал виртуал ни остана за съвместно ползване в тази раздирана от разделения България. Защо трябва и в това необятно пространство да се делим на "наши" и "чужди"? Място има за всички и за още толкова.

За всеки влак си има пътници, за всеки блог си има четници.

Като не харесвате някого, не го четете. Мълчанието е най-отрицателното гласуване.

че разумните хора тук отдавна казват това!

се превръща в ежедневно занимание на скучаещи по работните си места, или на свободни от някакво нормално занимание интернетиндивиди . :)))))))))))