"Всеки е отговорен за своето лице. Няма да намерим покой до деня, когато красивите хора от двата пола не си забулят лицата или не приемат да бъдат премоделирани от скалпела на някой хирург.
Замълчах, смазан от тази последна нелепост. Стейнер навярно прие мълчанието ми за неверие, защото внезапно повиши глас:

- Не ми ли вярвате? Презирате ни само защото сме трима души, съюзили се срещу целия свят?

Вдигнах рамене. Не мислех, че един ден ще се сблъскам и с тази проява на безкрайния списък от човешки безумства. Пред мен се отваряше бездна. Никога не се бях натъквал на ситуации от този род. Стейнер бе сложил двете си ръце на раменете ми и ме държеше здраво. Не издържах на погледа му. Една вена туптеше на издутото му чело, сякаш някакво животно, сгушено в гънките на мозъка му, искаше да се освободи. Тънки нишки от бяла пяна се събираха в ъглите на устата му, напомняйки за някогашните ми преподаватели.

Отгатвах, че може всеки момент да избухне. Усещах, че се разкъсва между страха, че ми се е разкрил твърде много, и страха, че няма да му повярвам, ако не ми разкаже достатъчно много. Трябваше да избягам, да си опитам късмета. Но останах там, като истински глупак, смазан от несъразмерно голямата си пасивност. Изкашлях се престорено, за да прикрия притеснението си. Стейнер отново заговори с наставнически тон. Пламенната му увереност ме караше да настръхвам не по-малко от теориите му. Той притежаваше ужасния фанатизъм на кротките, присъщ на някои интегристи. Дощя ми се да си запуша ушите, да не слушам повече извъртанията му.

- Да угасим това, Бенжамен, нали? Трябва да се съсредоточа.

Той изключи всичко. Една малка лампичка остана да пронизва мрака и аз настръхнах от повторното възцаряване на тъмнината.

- Вие сте така любезен да ме изслушате, да, държа на това, проявявате голямо търпение. Не си представяте какво благо е това за мен. Още не съм ви разказал същественото. Спестявам ви процедурите по отвличането и свързаните с тях подробности, предпазните мерки, които вземаме. Всичко е предвидено, система за отопление, проветрителни канали, пералня и екарисаж, за да не излиза нищо навън. Работим нелегално, като партизани, макар че става дума за друга война. Нашата дейност се основава на един прост принцип: невиждане. Знаете ли какво загрозява нашите затворнички? Че никой не ги вижда. Защото красотата съществува само ако й се възхищават, тя не е нищо друго освен парадиране. Престанете да се втренчвате в нея и тя загива. Точно това правим ние тук с тези божествени създания, лудо влюбени в себе си, за които всеки ден трябва да бъде референдум, но ние пресичаме тази мрежа от погледи и почести, които са ги подхранвали. Тези надменни статуи са страдали от зрителна лакомия? Изпивали са ги с очи там в света на гледането? Ние ги подлагаме на върховното безчестие, обричаме ги на невидимост.

И в резултат те се съсухрят веднага. Впрочем, казах ли ви как се нарича нашата хижа? Казва се "Сушилнята". Така са я кръстили пастирите, които идвали насам да пасат стадата си. Това е понятие от земеделието, обозначава конусите от рядко преплетени пръти, на които се е сушало сено. Думата ни хареса, видя ни се като знак на съдбата. Направихме от "Сушилнята" място за заточение, където най-красивите от красивите се съсухрят като цветя между страниците на книга. Не упражняваме никакво насилие над нашите гостенки, за момента са само жени. Отвличаме ги на километри оттук, без да са ни виждали някога, без да сме разменили и дума с тях. Изгаряме дрехите им, унищожаваме документите им претопяваме украшенията им, каквато и да е стойността им. Тук законите престават да действат, правата се отменят, докато те не се превърнат в хора като другите.

Постоянно наблюдаваме с камера килиите им, които са облицовани и снабдени с подвижни прегради и помещение с вода. За съжаление нямаме повече от две пансионерки наведнъж, много сме малко. Ние сме скромни занаятчии като онези часовникари, които населяват долините на Юра от двете страни на границата."

Из "Крадци на красота" от Паскал Брюкнер

В София книгата може да се намери в "Български книжици", под колоните на "Кристал".
Извън София - най-добре с поръчка по Интернет (например от store.bg).